Фани Флаг - Пържени зелени домати

Иджи я зяпна втрещена и онемяла. Двете просто стояха и се гледаха и в този миг на Рут й се прииска просто да я сграбчи и да я прегърне силно, но знаеше, че ако го направи, никога няма да я пусне.

Тъй че Рут взе най-тежкото решение в живота си: просто се обърна, излезе и затвори вратата.

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

9 февруари 1986

Ивлин донесе кутия тако от закусвалнята „Тако Бел“ на три пресечки от дома й и госпожа Тредгуд бе очарована.

— Това е първата чуждестранна храна, която опитвам, като изключим френско-американските спагети. Харесва ми. — Погледна сандвича. — Голям е колкото хамбургерите на „Кристал“, нали?

Ивлин нямаше търпение да научи още за Рут и се опита да смени темата.

— Госпожо Тредгуд, Рут замина ли си онова лято, или остана в Уисъл Стоп?

— Бяха с размерите на бисквита и им слагаха ситно нарязан лук.

— Моля?

— Хамбургерите на „Кристал“.

— А, да, точно така, наистина им слагаха лук. Какво стана с Рут?

— Какво да е станало?

— Очевидно се е върнала в Уисъл Стоп по някое време, но през онова лято замина ли си?

— О, да, прибра се у тях. Знаеш ли, че ги продаваха по пет за двайсет и пет цента. Дали още е така?

— Мисля, че не. Кога си тръгна?

— Кога ли? Да видим… Беше през юли или август. През август, точно така. Сега си спомних. Сигурна ли си, че искаш да ти разказвам за нея? Изобщо не те оставям и ти да кажеш нещо. Само дърдоря.

— Не се притеснявайте, госпожо Тредгуд. Говорете.

— Но сигурна ли си, че искаш да слушаш тези стари истории?

— Да.

— Е, добре. Когато дойде краят на август, мама и татко умоляваха Рут да остане и да им помогне да задържат Иджи в училище за последната й година в гимназията. Заявиха, че ще й платят колкото поиска. Но Рут отвърна, че не може, защото е сгодена и ще се омъжва през есента. Сипси обаче рекла на мама, че каквито и да ги разправя, Рут очевидно не иска да се връща в Джорджия. И че намирала всяка сутрин възглавницата й мокра, сякаш била плакала цяла нощ.

Не знам какво каза Рут на Иджи вечерта, преди да си тръгне, но чух как Иджи влезе в стаята си и след няколко минути настана дандания до бога. Иджи бе грабнала една от футболните купи на Бъди и изпотроши всички прозорци и каквото още й попаднало пред очите. Беше страшно.

Не смеех да се приближа до стаята й дори за всичката любов и пари на света… На следващата сутрин тя дори не излезе на верандата, за да си вземе довиждане с Рут. Първо Бъди, после Рут. Иджи просто не можеше да го понесе. На другия ден се запиля някъде. Повече не стъпи в училище, а й оставаше само една година до завършването.

От време на време наминаваше — когато татко получи инфаркт и за сватбите на Джулиан и момичетата.

Само Големия Джордж знаеше къде е, но той никога нямаше да я издаде. Винаги когато Иджи потрябваше на мама за нещо, тя казваше на Големия Джордж, а той отвръщаше, че ще й предаде, ако случайно я срещне. Но Иджи винаги получаваше съобщението и си идваше.

Аз, разбира се, имам няколко теории къде се криеше…

Река Уориър, Алабама

собственик: Дж. Бейтс

30 август 1924

Ако карате осем мили южно от Уисъл Стоп, завиете наляво по крайречния път и продължите направо още три километра, ще видите закована на дърво табела, нашарена с дупки от едри сачми. На нея пише: Риболовен клуб „Колелото на каруцата“, а стрелката отдолу сочи към прашен път.

Иджи идваше тук с Бъди от осемгодишна. Всъщност само тя дойде до клуба, за да каже на Ева, че Бъди е загинал, защото знаеше, че Бъди я обича.

Бъди се запозна с Ева, когато бе седемнайсетгодишен, а тя на деветнайсет. Той знаеше, че от дванайсетата си година е преспала с купища мъже и че всеки път й е било приятно, но не го бе грижа. Ева раздаваше тялото си, както всичко останало, което притежаваше, и бе пълна противоположност на порядъчните момичета в Уисъл Стоп. Първия път, когато легна с него, го накара да се почувства като истински мъж.

Ева беше едро миловидно момиче с ръждивокафява коса и зелени като ябълка очи. Винаги носеше пъстри нанизи от мъниста и яркочервено червило, дори когато ходеше за риба. Не знаеше значението на думичката „срам“ и бе истинска благодат за мъжете. Не бе от момичетата, които повечето мъже биха представили на майките си, но Бъди реши, че ще го направи.

Една неделя я доведе в Уисъл Стоп за вечеря, а след това я заведе да й покаже магазина на баща си и й направи шейк със сладолед. Бъди не беше сноб, за разлика от Леона, която за малко да припадне, когато Ева седна на масата. Ева не бе глупачка и каза на Бъди, че й е било приятно да види дома му, но че на нея й харесва повече край реката.