Фани Флаг - Пържени зелени домати

Скоро след това обаче ръководителката на групата, Надин Фингърхът, се разведе и се наложи да тръгне на работа, а групата просто се разпадна. Не след дълго Ед престана да се вижда с онази жена и нещата се уталожиха.

По-късно, все още решена да намери група, в която да срещне разбиране, Ивлин се присъедини към Женския общински център. Харесваха й възгледите им, но тайничко й се искаше да си слагат поне малко червило и да си бръснат краката. Тя бе единствената в залата с грим, чорапогащник и обици. Копнееше да се впише сред тях, но когато ръководителката предложи следващата седмица да си донесат огледалца, за да разгледат вагините си, кракът й повече не стъпи там.

Ед рече, че тези жени са просто вкиснати стари моми, твърде грозни да си намерят мъж. И така Ивлин се оказа твърде отегчена за домакински беседи и твърде уплашена да погледне вагината си.

Вечерта, когато с Ед отидоха на сбирката по случай трийсетата годишнина от завършването на гимназията, Ивлин се надяваше, че там ще намери някого, с когото да сподели как се чувства. Но всички останали жени изглеждаха също толкова объркани и стискаха съпрузите и чашите си така, сякаш ако ги пуснат, ще изчезнат те самите. Като че ли цялото им поколение стоеше на върха на ограда и не знаеше от коя страна да скочи.

С часове разглеждаше снимките си от училище или минаваше с колата покрай местата, където бе израснала.

Ед изобщо не й помагаше. Започваше да заприличва баща си — опитваше се да се държи, както според него трябваше да се държи мъжът в къщата. С годините ставаше все по-затворен и всяка събота обикаляше из строителния магазин да търси нещо, без и той да знае какво. Ходеше на лов, за риба и гледаше футбол като другите мъже, но Ивлин започна да подозира, че и той просто играе роля.

Взря се в празната кутия от сладолед и се зачуди къде ли е изчезнало усмихнатото момиче от училищните снимки.

2 ноември 1932

Откриват свинарски клуб в Уисъл Стоп

С помощта на Селскостопанската служба на Алабама бе открит местният свинарски клуб. Всеки, който желае да получи повече информация, нека се отбие у госпожа Бърта Вик. Бърта каза, че госпожица Зула Хайт от Китръл, Северна Каролина си е спечелила чистокръвно регистрирано китайско прасе само за седем дни и че и вие можете да постигнете същото, ако си го наумите. Твърди, че да имате породисто прасе е гордост за вас и за целия ви град и ще ви поведе по пътя на благополучието. Така ще поставите началото на добър доход до края на живота си и ще сте осигурени на старини.

Иджи току-що получи ново радио „Филко“ за кафенето и каза, че който иска да слуша „Еймъс и Анди“ или друга програма, е добре дошъл и няма нужда да си поръчва нищо. Звукът бил добър, особено вечер.

Между другото, някой знае ли как се махат следи от кучешки лапи в цимент? Ако знаете, обадете ми се или елате до пощата да ми кажете.

Дот Уиймс

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

12 януари 1986

Ивлин отвори чантата си и подаде на госпожа Тредгуд един от увитите в кафява хартия сандвичи със сирене и червен пипер, които носеше от къщи.

Госпожа Тредгуд много се зарадва.

— О, благодаря! Обожавам сандвичи със сирене и червен пипер. Всъщност обичам да ям всякакви неща с хубави цветове. Не си ли съгласна, че сиренето с червен пипер има прекрасен цвят? Толкова е ведър. Обичам и червени чушки, а преди обожавах и захаросани ябълки, но вече не мога да ги ям заради зъбите. Всъщност, като се замисля, обичам всичко червено.

Замълча за миг, после продължи…

— Едно време имахме една червена кокошка, Систър, и всеки път, когато отидех в задния двор, й казвах: „Систър, да не си посмяла да ме клъвнеш по краката, че ще те опържа в тигана“, а тя надигаше глава и се мръдваше настрани. Кълвеше всички, освен мен и сина ми Албърт. Сърце не ни даде да изядем тази кокошка, дори през Депресията. Умря от старост. Когато отида в рая при близките си, се надявам там да са и Систър, и енотът Куки. Старата Сипси със сигурност ще е там.

Нямам представа откъде се взе Сипси… човек никога не знае откъде изникват чернокожите. Била на десет или единайсет, когато започнала работа при мама Тредгуд. Дошла пеш от Траутвил, квартала на чернокожите от другата страна на релсите, рекла, че се казва Сипси Пийви и че си търси работа, и мама я взела. Тя помогна в отглеждането на всичките деца на Тредгуд.