Фани Флаг - Пържени зелени домати

Нямаш представа какво беше. Всички умирахме от мъка, но най-тежко го понесе Иджи. Трябва да е била на дванайсет или тринайсет тогава и когато се случи, беше в Траутвил да играе бейзбол. Клио отиде да я прибере.

Никога не съм виждала човек да страда толкова. Мислех си, че ще умре. Сърцето ми се късаше, като я гледах. В деня на погребението избяга. Не можеше да понесе да присъства. А когато все пак се прибра, се качи в стаята на Бъди и седя там часове в тъмното. А когато й бе твърде тежко да е вкъщи, отиваше да спи у Сипси в Траутвил… но така и не плака. Твърде много я болеше, за да плаче. Но и разбитите сърца продължават да бият.

Мама Тредгуд се поболя от тревоги по нея, но татко каза да я оставим да прави каквото намери за добре. Разбира се, Иджи не бе същата след случилото се, чак докато не се запозна с Рут — чак тогава постепенно започна да идва на себе си. Знам обаче, че така и не прежали Бъди… никой от нас не успя да го прежали.

Но стига съм говорила за онези скръбни дни. Не бива. Освен това, така, както Иджи срещна Рут, Бог никога не затваря една врата, без да отвори друга, и вярвам, че Той изпрати Рут да живее при нас онова лято… Бог бди и над врабчетата и знам, че бди и над мен.

1 декември 1931

Радиозвездата на Уисъл Стоп

По нищо не отстъпваме на Холивуд! Можете да слушате нашата Еси Ру Лаймуей, която свири на орган в баптистката църква и акомпанира на вокалния квартет „Веселите красавици“, всеки ден този месец от 6:30ч в предаването „Кралят на бисквитите“, където свири на пиано в реклама на „Хармониуми и пиана Станли Чарлс“. Когато господин Чарлс казва: „Не забравяйте, че ако поръчате сега, ще запазя хармониума до Коледа“, музикалният фон е „Джингъл Белс“ в изпълнение на Еси Ру. Тъй че непременно слушайте предаването.

Еси ми сподели, че тази година Станли Чарлс е заредил магазина си с прекалено много пиана и хармониуми и трябва бързо да ги продаде. Освен това, ако кажете, че ви праща тя, ще получите отстъпка. Магазинът се намира в центъра на Бирмингам до спирката на трамвая срещу закусвалнята на Гас.

Между другото буквата О от табелата на фризьорския салон на Опал падна и за малко да удари Биди Луис Отис по главата. Опал е изключително облекчена, че госпожа Отис не е пострадала, но отбеляза, че май не е случайност дето името й също започва с О. Джулиан ще поправи табелата по някое време тази седмица, но Биди заяви, че занапред ще влиза само през задния вход.

Дот Уиймс

П.П. Опал каза, че е получила кашон с кичури естествена коса… Тъй че ако се нуждаете от допълнително коса, отидете при нея…

Бирмингам, Алабама

5 януари 1986

Ивлин Кауч се бе заключила в стаичката си за шиене, бе наченала втора кутия сладолед с шоколадови пръчици и се взираше в масата, отрупана с кройки, които не бе пипвала от деня, в който ги купи, обзета от моментен ентусиазъм. Ед седеше в стаята си и гледаше футболния мач по телевизията, което напълно я устройваше, защото напоследък, щом я видеше да яде нещо калорично, я поглеждаше и казваше с престорена изненада:

— И това ли влиза в диетата ти?

Беше излъгала момчето в сладкарницата, че сладоледът е за празника на внуците й. Та тя изобщо нямаше внуци.

Ивлин бе на четирийсет и осем и по някое време животът й бе изгубил посока.

Всичко се променяше толкова бързо. Докато отглеждаше задължителните две деца — „момче за него, момиче за мен“, — светът бе станал съвсем различен, място, което тя вече не можеше да познае.

Вече не схващаше шегите — струваха й се толкова злонамерени, а и вулгарността им още я шокираше. Бе станала почти на петдесет, а нито веднъж не бе изричала думичката с „е“. Затова гледаше предимно стари филми и повторения на „Шоуто на Луси“. По време на виетнамската война бе повярвала на думите на Ед, че тази война е необходима и че всеки, който е против нея, е комунист. Но по-късно, когато заключи, че в крайна сметка войната май не е била толкова наложителна, Джейн Фонда вече бе започнала да прави видеокасети с упражнения, а и на никой не му пукаше за мнението на Ивлин. Още се дразнеше на Джейн Фонда и й се искаше тя престане да размахва кльощавите си крака по телевизията.

Не че Ивлин не се бе старала. Бе се опитала да отгледа сина си като чувствително дете, но Ед здраво я уплаши, като й каза, че момчето ще стане педал, и оттогава тя се отдръпна и се отчужди от него. Дори сега синът й й се струваше напълно непознат човек.