Фани Флаг - Пържени зелени домати

Бъди работеше на сладкарския щанд и бих заменила целия чай в Китай за един ягодов шейк, както го приготвяше Бъди. Всички в Уисъл Стоп пазаруваха там. Затова наистина се изненадахме, когато през двайсет и втора магазинът затвори.

Според Клио магазинът фалирал, защото татко не можел да отказва на никого — бил той бял или чернокож. Просто слагаше в торбата всичко, от което хората се нуждаеха, и им го даваше на вересия. Клио все повтаряше, че богатството на татко си отишло през вратата в хартиени торби. Но пък никой от семейство Тредгуд не можеше да отказва. Скъпа, щяха да ти дадат ризата от гърба си, ако им я поискаш. И Клио беше същият. С него никога не сме имали разни скъпотии, но Бог бе добър към нас и разполагахме с всичко, от което се нуждаехме. Вярвам, че бедните хора са добри, освен онези, които са лоши… но пък те ще са си лоши дори да са богати, нали? Повечето хора тук, в „Розовата тераса“, са бедни. Имат само здравни осигуровки и почти всички са на медицински помощи. И да ти кажа — вземи се погрижи за здравните си осигуровки. Бог да ти е на помощ, ако не си здравно осигурена.

Тук обаче има и няколко богати жени. Преди две седмици госпожа Веста Адкок, оная дребната, познавам я от Уисъл Стоп, се издокара с лисичите си кожи и диамантените си пръстени. Тя е от богатите. Но пък богаташите не ми изглеждат щастливи. И още нещо ще ти кажа — децата им като че ли не идват да ги виждат по-често от децата на другите.

Норис и Франсис, синът и снахата на госпожа Отис идват всяка седмица, и в студ, и в пек. Затова в неделя седя тук в салона — за да ги оставя да се видят на спокойствие… но сърцето ми се къса, като гледам как някои от другите чакат свижданията. В събота си фризират косите, в неделя сутринта се обличат официално и сядат да чакат, а накрая никой не идва да ги види. Страшно мъчно ми става, но какво да се прави? Това, че имаш деца, не означава, че ще идват да те виждат в старческия дом… Да, никаква гаранция не е.

12 юли 1930

Уисъл Стоп се развива скорострелно

Опал Тредгуд, съпругата на Джулиан, нае къщата през две сгради от пощата, където работя аз, и отваря там собствен фризьорски салон. Досега тя правеше прически в кухнята си, но Джулиан й рекъл да престане, защото заради всичките жени, които влизали и излизали по цял ден през задната врата, кокошките им спрели да снасят.

Опал каза, че цените си остават същите: измиване с шампоан и изсушаване за 50 цента и къдрене за 1,50 долара.

Аз лично съм изключително доволна от новото попълнение на улицата. Помислете си само — вече можете да изпратите писмо, да обядвате и да отидете на фризьор в три съседни сгради. Трябва ни само да отворят кино и повече изобщо няма да се налага да ходим до Бирмингам.

Господин и госпожа Глас организираха традиционната годишна фамилна сбирка на семейство Глас в задния си двор, където се стекоха роднините, пръснати из целия щат, а Уилма каза, че тортата била много по-вкусна, отколкото изглеждала.

Между другото половинката ми си закачил пръста на кукичка, докато бил за риба онзи ден, и сега пак лежи у дома и пъшка.

Дот Уиймс

Уисъл Стоп, Алабама

18 ноември 1931

По това време името на кафенето вече бе изписано по стените на стотици товарни вагони от Сиатъл до Флорида. Джоунс Търбуха разправяше, че го видял чак в Канада.

Тази година бе особено тежка и нощем горите около Уисъл Стоп блещукаха от лагерните огньове на скитниците, а сред тях нямаше нито един, когото Иджи и Рут да не бяха нахранили в кафенето поне веднъж.

Клио, братът на Иджи, се тревожеше за нея. Бе дошъл да вземе жена си Нини и синчето им Албърт. Докато ги чакаше, пиеше кафе и ядеше фъстъци.

— Иджи, не е нужно да храниш всеки, който потропа на вратата ти. Все пак въртиш бизнес. Джулиан ми каза, че като дошъл тук онзи ден, заварил да ядат седмина. Според него ще оставиш Рут и бебето гладни, за да нахраниш онези лентяи.

Иджи не се впрегна особено.

— Джулиан пък какво разбира? Той самият ще умре от глад, ако не е фризьорският салон на Опал. Защо изобщо го слушаш? Бог му е дал мозък колкото на козел.

Клио нямаше как да не се съгласи с нея по този въпрос.

— Не е само заради Джулиан, миличка. Тревожа се за теб.

— Знам.

— Просто искам да си разумна и да не пилееш цялата си печалба.

Иджи го погледна и се усмихна.

— Клио, много добре знам, че половината град не ти е плащал от пет години, а досега не съм виждала да връщаш никого.