Фани Флаг - Пържени зелени домати

По-голямата част от детството си Смоуки прекара в седене с часове по твърди дървени скамейки със сестричката си Бърнис в пеене на химни и ритуално миене на крака.

На редовните църковни служби майка му бе една от жените, които от време на време ставаха и започваха да бръщолевят като полудели на неразбираем език.

В крайна сметка колкото повече майка му се изпълваше с Духа Божий, толкова повече губеше вяра баща му, докато накрая изобщо престана да ходи на църква. Каза на децата си: „Вярвам в Бог, но не смятам, че е нужно да превърташ, за да го докажеш“.

И една сутрин, когато Смоуки бе осемгодишен, положението стана страшно. Майка му заяви, че Бог й казал, че мъжът й е лош и обладан от Дявола, и го издаде на данъчните служби.

Смоуки никога нямаше да забрави деня, в който изведоха баща му по пътеката от спиртоварната с пистолет, опрян в гърба му. Докато минаваше покрай съпругата си, той я погледна слисано и рече: „Жено, съзнаваш ли какво направи? Взе залъка от собствената си уста“.

Тогава Смоуки видя баща си за последен път.

След като отведоха баща му, майка му съвсем се смахна и се сдуши с някакви укротители на змии от гората, последователи на Петдесетничеството. Една вечер след цял час гръмко проповядване и размахване на Библията червендалестият чорлав пастор успя да докара босоногото си паство до екстаз. Всички скандираха и тропаха с крака, а проповедникът бръкна в един чувал, извади две огромни гърмящи змии и ги размаха във въздуха, обладан от Духа.

Смоуки се вцепени и стисна сестричката си за ръка. Проповедникът танцуваше и призоваваше вярващите да вземат змиите и да пречистят душите си във вярата на Авраам, а майка му се спусна, грабна едната и се взря в нея. После започна да бръщолеви на неразбираемия език, без да откъсва поглед от жълтите очи на змията. Всички в помещението започнаха да се поклащат и да стенат. А после майка му тръгна да обикаля и хората започнаха да падат на пода, да се тресат и да пищят, и да се търкалят под пейките и по пътеките между тях. Всички бяха изпаднали в транс, докато тя повтаряше: „Хосса… Хеламна… Хесамия“.

Преди Смоуки да се усети какво става, сестричката му Бърнис издърпа ръка от неговата, изтича при майка им и я дръпна за роклята.

— Мамо, недей!

С облещени от транса очи майка им погледна Бърнис за частица от секундата и в този миг змията се стрелна и я клъвна по бузата. Тя я погледна слисано, а змията я клъвна пак, като този път с един светкавичен удар прониза със зъби вената на врата й. Майка му хвърли разярената змия на пода и тя запълзя надменно по пътеката между пейките.

Майка му огледа притихналото като гробище помещение, изцъкли очи и се свлече на пода. След по-малко от минута беше мъртва.

В този момент чичото на Смоуки го хвана за ръка и тръгна към изхода.

Бърнис отиде да живее при една съседка, а Смоуки остана у чичо си. Когато стана на тринайсет, тръгна покрай железопътните релси и така и не се върна.

Взе само една снимка — на себе си и сестра си. От време на време я вадеше и я гледаше — те двамата на избеляващата фотография с боядисани в розово устни и бузи: пълничко момиченце с розова панделка в косите и наниз от дребни перлички на врата, а той седнал зад нея с пригладена назад кафява коса, притиснал буза в нейната.

Често се чудеше как ли е Бърнис и си обещаваше, че щом си стъпи на краката, ще я потърси.

Когато стана някъде на двайсет години, изгуби снимката, след като един железопътен полицай го изхвърли от товарния нагон в студена мътна река някъде из Джорджия, и сега рядко се сещаше за сестра си — освен когато се случеше да е във влак, преминаващ нощем през Смоуки Маунтънс на път за някъде другаде…

Онази сутрин Смоуки Филипс се возеше във влак с товарни и пътнически вагони от Джорджия за Флорида. Не беше ял от два дни и си спомни, че приятелят му Елмо Уилямс му бе разправял за две жени, които държат кафене в покрайнините на Бирмингам, и са склонни да те нахранят безплатно веднъж-дваж. По пътя бе видял името на кафенето, изписано на няколко товарни вагона, затова щом съзря табелата „Уисъл Стоп, Алабама“, скочи от влака.

Намери кафенето от другата страна на релсите, точно както му бе казал Елмо. Помещаваше се в малка зелена постройка с навес на зелени и бели райета и табела под надписа „Кока-кола“, която гласеше: „Кафене Уисъл Стоп“. Смоуки заобиколи и потропа на задната врата. Дребна чернокожа жена чевръсто пържеше пиле и режеше зелени домати. Видя го и се провикна: