Фани Флаг - Пържени зелени домати

По обратния път към колата се усмихваше и се чувстваше доволна, но когато мина покрай гроба на Рут, спря.

На него имаше нещо, което не бе там преди. Върху надгробната плоча бе сложен стъклен буркан, пълен с току-що откъснати розови трендафили. До буркана имаше писмо, адресирано с тънък разкривен почерк: „За Рут Джеймсън“.

Ивлин взе изненадано плика. Вътре имаше старомодна великденска картичка със снимка на момиченце с кошница пъстри яйца. Тя отвори картичката:

А подписът гласеше:

Винаги ще те помня:

Твоята приятелка

Факирът на пчелите

Ивлин се изправи с картичката в ръка и огледа гробището, но не видя никого.

17 март 1988

Изчезнала е възрастна жена

Госпожа Веста Адкок, 83-годишната обитателка на старчески дом „Розовата тераса“, излязла вчера, след като обявила, че иска да подиша чист въздух, и повече не се върнала.

За последно била видяна облечена с розов хавлиен халат и лисича кожа, пухкави сини пантофи и вероятно е носила червена шапка и черна дамска чанта с мъниста.

Шофьор на автобус си спомня, че жена, отговаряща на описанието, се качила в района на дома вчера вечерта и поискала да я закарат до автогарата.

Ако видите лице, отговарящо на описанието, моля, обадете се на госпожа Вирджиния Мей Шмит, директор на старческия дом, на тел. 555–7760.

Синът на изчезналата жена, господин Ърл Адкок-младши от Ню Орлиънс, каза, че майка му вероятно е изгубила чувство за ориентация.

20 март 1988

Възрастна жена открита в любовно гнездо

Госпожа Веста Адкок, 83-годишната жена, която изчезна от старчески дом „Розовата тераса“ преди четири дни, бе открита в мотел „Бейма“ в Ист Лейк. Мъжът, който бил с нея, 80-годишният господин Уолтър Дънауей от Бирмингам, е получил лек инсулт и е приет за наблюдение в университетската болница по-рано днес.

Госпожа Адкок помоли да бъде върната в старческия дом и бе паднала духом, защото според думите й: „Оказа се, че Уолтър не е мъж на място“.

От болницата съобщават, че господин Дънауей е в задоволително състояние.

Мариана, Флорида

22 май 1988

Бил и Марион Нийл и осемгодишната им дъщеря Патси, които пътуваха вече цял ден, минаха покрай крайпътна сергия, където според табелата продаваха: „Пресни яйца, мед, пресни плодове и зеленчуци, пресни сомчета, студени напитки“.

Бяха жадни и Бил обърна назад и слязоха от колата. На сергията нямаше никого, но зърнаха двама стари мъже с гащеризони да седят под огромен дъб отстрани. Единият стана и тръгна към тях.

— Здравейте, какво ще обичате?

Когато чу гласа, Марион осъзна, че старецът всъщност е жена със снежнобяла коса и кафеникава, обрулена от времето кожа.

— Три коли, ако обичате.

Патси гледаше бурканите с мед, подредени на един рафт.

Докато старата жена отваряше студените бутилки, Патси посочи бурканите и попита:

— Какво има в тях?

— Това е див мед, направо от кошера. Не си ли виждала див мед?

Патси я зяпна очаровано.

— Не, госпожо.

— Откъде сте?

— От Бирмингам — отвърна Марион.

— Я виж ти! И аз съм оттам. Живеех в едно градче малко по-надолу. Сигурно не сте го чували. Казва се Уисъл Стоп.

— О, знаем го — рече Бил. — Там, където минаваше влакът. Имаше кафене, в което предлагаха скара, доколкото си спомням.

Старата жена се усмихна.

— Точно така.

Бил посочи табелата.

— Не знаех, че толкова на юг има сомчета.

— Има, как да няма! И са много по-големи. Днес обаче не мога да ви предложа.

Старицата погледна русото момиченце, за да провери дали слуша.

— Миналата седмица хванах един сом, но беше толкова голям, че не успяхме да го извадим от водата.

— Наистина ли? — възкликна Патси.

Сините очи на жената блеснаха.

— О, да. Всъщност беше толкова голям, че след като го снимахме, само снимката тежеше двайсет килограма.

Момиченцето килна замислено глава настрани.

— Сериозно?

— Абсолютно. Но щом не ми вярваш… — Жената се обърна и се провикна към мъжа на двора: — Хей, Джулиан! Я ми донеси от къщата онази снимка на сома, дето го хванахме миналата седмица.

Той отвърна лениво:

— Не мога, много е тежка. Ще си сецна гърба…

— Виждаш ли, нали ти казах.