Фани Флаг - Пържени зелени домати

Уисъл Стоп, Алабама

19 април 1988

Втория Великден, след като госпожа Тредгуд почина, Ивлин бе твърдо решена да отиде до гробището. Купи голям букет пролетни лилии и отиде дотам с новия си розов кадилак, закачила на ревера си четиринайсеткаратова брошка с формата на бръмбар със смарагди за очи — поредната награда от службата.

По-рано същия ден бе завела на обяд групата си от „Мери Кей“, тъй че пристигна на гробището в късния следобед. Повечето посетители вече си бяха отишли, но гробовете бяха обсипани с пищни великденски букети във всички възможни цветове.

Наложи й се да пообикаля малко, преди най-накрая да намери семейния парцел на Тредгуд. Първият гроб, който намери, бе на Рут Джеймсън. Тръгна по редицата и намери голяма двойна надгробна плоча с ангел:

Уилям Джеймс Тредгуд

1850 — 1929

Алис Лий Гулд Тредгуд

1856 — 1932

Любящи родители, които вечно ще помним и един ден ще видим отново.

До него почиваше:

Джеймс Лий (Бъди) Тредгуд

1898 — 1919

Млад живот, посечен твърде рано, но ще живее вечно в сърцата ни.

Намери гробовете на Едуард, Клио и Милдред, но не успя да намери гроба на приятелката си и започна да се паникьосва. Къде беше госпожа Тредгуд?

Най-накрая през един ред вдясно видя:

Албърт Тредгуд

1930 — 1978

Нашият земен ангел най-сетне се прибра в обятията на Исус.

Погледна съседния гроб и най-накрая намери каквото търсеше:

Госпожа Вирджиния (Нини) Тредгуд

1899 — 1986

Тя се прибра у дома.

Споменът за милата старица заля Ивлин и тя осъзна колко много всъщност й липсва госпожа Тредгуд. По лицето й се стичаха сълзи, докато поставяше цветята и почистваше плевелите около гроба. Утеши се с мисълта, че ако наистина има рай, то госпожа Тредгуд със сигурност е там. Зачуди се дали на света отново ще има толкова чиста и невинна душа като нейната… Някак си се съмняваше.

Интересно, замисли се Ивлин, че след като бе опознала госпожа Тредгуд, вече не се страхуваше толкова от старостта и смъртта, както преди, а смъртта вече не й се струваше невероятно далечна. Дори днес имаше чувството, че госпожа Тредгуд стои ей там, зад вратата.

Ивлин заговори тихо на приятелката си:

— Съжалявам, че не се прибрах навреме, госпожо Тредгуд. Нямате представа колко често си мисля за вас и ми се иска да можехме да си поговорим. Толкова ми е мъчно, че не успях да ви видя, преди да починете. Изобщо не ми мина през ум, че няма да ви видя отново. Така и не успях да ви благодаря. Ако не бяха срещите ни всяка седмица, сега нямаше да съм жива.

Тя замълча за миг, след което продължи:

— Спечелих розовия кадилак, за който си говорихме, госпожо Тредгуд. Мислех си, че това ще ме направи щастлива, но да ви кажа, не ме радва толкова, след като не мога да ви изведа на разходка с него. Често си мечтая да можех да ви взема някоя неделя и да ви заведа в „Олис“ да похапнем кюфтета.

Премести се от другата страна на гроба и продължи да плеви и да говори:

— Помолиха ме да работя с една група за душевноболни в университетската болница… и може би ще приема. — Засмя се. — Ед казва, че така и така съм боледувала от същото, поне да помогна и на други… Няма да повярвате, госпожо Тредгуд, но станах баба. Имам две внучета. Джанис роди близначки. Помните ли майката на Ед, Старата мама? Настанихме я в „Медоуларк Менър“ и там повече й харесва, което зарадва и мен… Никак не ми се ходеше в „Розовата тераса“ след като починахте. Последния път, когато ходих там, Джинин ми каза, че Веста Адкок си е все така луда и разстроена от напускането на господин Дънауей.

Помълча, после продължи:

— Липсвате на всички: на Джинин, на съседите си, семейство Хартман… Ходих у тях, за да взема нещата, които сте ми оставили, и непрекъснато готвя по рецептите на Сипси. О, между другото, откакто се видяхме за последно, съм свалила двайсет килограма. Но имам да свалям още пет… Какво още… Ах, да, приятелят ви Оси почина миналия месец, но вие вече знаете. А, знаех си, че исках да ви кажа още нещо: помните ли онази снимка, на която сте със синята рокля на точки в универсалния магазин? Сложих я в рамка на работната си маса в дневната и една от клиентките ми я видя и каза: „Ивлин, толкова приличаш на майка си!“ Какво ще кажете за това, а госпожо Тредгуд?

Ивлин разказа на приятелката си каквото й дойде наум от случилото се през изминалата година и не си тръгна, докато не почувства в сърцето си, че госпожа Тредгуд наистина е добре.