Фани Флаг - Пържени зелени домати

На следващата снимка побеляла жена с ловджийска шапка седеше на коляното на Дядо Коледа пред надпис: „Весели празници, 1956“.

Госпожа Хартман взе снимката и се засмя.

— Ах, това е онази проклетия Иджи Тредгуд. Тя държеше кафенето в града.

— Познавахте ли я?

— Че кой не я познаваше! О, какъв образ беше само! Никой не знаеше каква щуротия ще й хрумне.

— Вижте, госпожо Хартман, тук има една снимка на госпожа Тредгуд.

Снимката бе направена в центъра в универсалния магазин преди около двайсетина години: госпожа Тредгуд вече бе с прошарена коса и изглеждаше горе-долу както когато Ивлин я видя за последно.

Госпожа Хартман взе снимката.

— Бог да я благослови. Помня тази рокля. Беше тъмносиня, на бели точици. Носи я сигурно трийсет години. Поръча, след като умре, всичките й дрехи да бъдат дарени. Но нямаше почти нищо, бедничката, само едно старо палто и няколко домашни рокли. Взеха каквито мебели й бяха останали, с изключение на люлката на предната веранда. Просто не можах да им я дам. Тя седеше на нея ден и нощ и гледаше влаковете. Стори ми се нередно да я дам на непознати. Завеща къщата си на дъщеря ни Тери.

Ивлин продължи да вади разни неща от кутията.

— Вижте, госпожо Хартман, меню от кафене „Уисъл Стоп“. От трийсетте. Какви цени само! Хамбургер с кюфте за десет цента… и цяла вечеря за трийсет и пет! А парче пай е струвало пет цента!

— Нали! А сега не можеш да си вземеш вечеря за по-малко от пет-шест долара дори в закусвалните, а отгоре на всичкото се плаща отделно за напитката и пая.

Накрая Ивлин намери снимка на Иджи с пластмасови очила и изкуствен нос, застанала с четирима мъже с вид на калпазани, облечени в шантави дрехи, с надпис отдолу: „Клубът на киселата краставичка… Комедиен концерт, 1942“… и великденска картичка от Клио, пощенските картички, които Ивлин й бе изпратила от Калифорния, меню от вагон-ресторант на „Южни железници“ от 50-те години, използвано червило, копие от Осемдесет и девети псалм и болнична гривна с надпис: „Госпожа Клио Тредгуд, 86-годишна, жена“.

А на дъното на кутията намери писмо, адресирано до Госпожа Ивлин Кауч.

— Я, написала ми е писмо!

Отвори го и го прочете.

„Ивлин, оставям ти някои от рецептите на Сипси. Толкова ги обичам, че реших да ти ги оставя, особено рецептата за пържени зелени домати.

Обичам те, мила ми Ивлин, и ти пожелавам да си щастлива. Аз лично съм щастлива.

Твоя приятелка, госпожа Клио Тредгуд“

Госпожа Хартман каза:

— Бог да я благослови, тези неща пожела да ви предам.

Ивлин натъжено сгъна бележката и я прибра в плика. Замисли се как от човек, живял и дишал на този свят цели осемдесет и шест години, бе останала само кутия от обувки, пълна със стари хартии.

Ивлин помоли госпожа Хартман да я упъти до мястото, на което е било кафенето.

— През две пресечки надолу по улицата е. Ако искате, ще дойда с вас.

— Би било чудесно, благодаря.

— Разбира се. Само да изключа боба и да сложа месото във фурната и идвам.

Ивлин занесе снимката и кутията в колата и докато чакаше, отиде до двора на госпожа Тредгуд. Вдигна очи и се разсмя — високо в клоните на брезата още стоеше заклещена метлата, която госпожа Тредгуд бе хвърлила по сойките преди година, а на телефонните жици бяха накацали косовете, които госпожа Тредгуд се страхуваше, че подслушвали телефонните й разговори. Къщата изглеждаше точно както старицата я бе описвала, със саксиите с мушката и нагризаните от насекоми хортензии.

Госпожа Хартман излезе, качиха се в колата и отидоха на мястото, където някога се бе намирало кафенето, на няма и шест метра от железопътните релси. До него имаше малка тухлена сграда, също необитаема, но Ивлин успя да прочете избелелия надпис на прозореца: „Фризьорски салон на Опал“. Всичко бе точно както си го беше представяла.

Госпожа Хартман й показа мястото, където някога бил магазинът на татко Тредгуд и където сега имаше аптека, а на втория етаж бе седалището на Клуба на лосовете.

Ивлин я попита дали може да отидат до Траутвил.

— Разбира се, скъпа, от другата страна на релсите е.

Когато минаха през малкия квартал на чернокожите, Ивлин се изненада колко малък е всъщност — само няколко улички с порутени къщурки. Госпожа Хартман посочи една малка къща с избелели зелени столове на верандата и каза, че в нея живеели Големия Джордж и Онзел, докато не заминали за Бирмингам да живеят при сина си Джаспър.

На излизане от квартала минаха покрай бакалията на Оси, залепена за рушаща се дървена едноетажна къща, някога небесносиня. Витрината на магазина бе облепена с избелели табели от 30-те, които приканваха „Пийте джинджифилова лимонада «Бъфало Рок», отлежавала милиони минути“.