Фани Флаг - Пържени зелени домати

Когато най-накрая изгуби някои от функциите си поради характерното за старостта износване на тялото, в Слагтаун имаше много разочаровани жени. Артис бе рядка и ценна стока — мъж, който знаеше как да доставя удоволствие на жените.

Филмът забързва ход и образите и звуците започват да се сменят все по-бързо. Стокилограмови жени се тресат и викат в църквата… и в леглото… „О, боже, свършвам!“… Господин Артис О. Пийви си разменя брачни обети с различни жени… седи в кафене „Агейт“ и говори с Бейби Шепърд… „Тази жена направо ми счупи главата“… „Чух, че бил съпругът“… „Щях да се боря за теб, Одета, ама когато човек държи аргумента в ръка, зареден и насочен, няма смисъл от глупости“… „Дай едно джоланче и бутилка бира“… „Държа света в бутилка, а капачката е в ръката ми“… „Ти не си единствената риба в морето!“… Сини сенки и Бели гардении… кехлибарени пластмасови табакери… Демоните на джаза… Тъжно ли ти е?… Бална зала „Фериланд Парк“… Ожених се за нея доброволно, така да се каже… „Ама тя ме командореше“… Никой не те познава, когато нямаш пукнат грош… Внимавай… Да не си посмял да дойдеш… О, не, ще ядосаш белите… ще побеснеят… А, не, не, шефе, не съм като тях, те са просто гамени… Да, господине… „Слизай от автобуса!“

Артис тропна три пъти с крак по пода и като по магия филмът се смени. Сега той беше малко момче и майка му готвеше в кухнята на кафенето… О, не се пречкай на мама, че ще те шамароса… Ето ги Палавото птиче и Уили Бой… и Джаспър… Баба Сипси е тук и топи царевичния си хляб в мед… госпожица Иджи и госпожица Рут… те се държат с теб като с бял… и Чуканчето… и Смоуки Самотника.

И изнервеният преди малко старец започва да се отпуска и да се усмихва. Зад кафенето е и помага на баща си със скарата… и е щастлив… знае тайната.

Баща му му дава едно кюфте и кутия гроздов сок и той тича гората, за да го изяде, защото там е хладно, зелено и боровите иглички са меки…

Мъжът с белезите от шарка отиде и разтърси усмихнатия Артис О. Пийви, който бе притихнал и не помръдваше.

— Зле ли ви е?

И отскочи.

— Боже! Умрял е! — Обърна се към приятеля си на регистратурата. — А отгоре на всичкото е опикал пода!

А Артис все още беше в гората с кюфте в ръка.

Монтесито, Калифорния

5 декември 1986

Ивлин беше в санаториума вече почти от два месеца и бе свалила десет килограма. Но бе спечелила нещо друго. Бе намерила своята групичка, групичката, която бе търсила цял живот. Групичката на сладокусничките: пълнички домакини, разведени жени, неомъжени учителки и библиотекарки, всяка с надеждата да започне нов живот по-слаба и по-здрава.

Не бе очаквала да се забавлява така. За Ивлин Кауч и другарките й по отслабване най-важният въпрос бе какъв вълнуващ нискокалоричен десерт ще поднесат вечерта. Тиквен пай, 55 калории на порция? Или обезмаслена сметана с плодове, само 50 калории? Или пък тази вечер щяха да сервират любимия й „Фитнес план“, 80 калории на порция?

Не бе и подозирала, че само при мисълта, че е денят за антицелулитен масаж, сърцето й ще бие радостно, нито че ще е единствената, която редовно подранява за гимнастиката в плувния басейн.

Но тук й се случи и още нещо, за което дори не бе мечтала. Превръщаше се в харесвана и популярна личност! Когато в санаториума пристигнеха нови попълнения, скоро започваха да казват: „Познавате ли онази мила жена от Алабама? Само почакайте да я чуете как говори, има толкова сладък акцент, а и е голям образ!“

На Ивлин и през ум не й бе минавало, че е забавна или че има сладък акцент, но май всеки път, когато кажеше нещо, останалите жени виеха от смях. Ивлин се радваше на новопридобитата си популярност и се възползваше от нея, като вечер събираше останалите пред камината. Най-близките й приятелки бяха три домакини от Таузънд Оукс, едната се казваше Дороти, а другите две Стела. Четирите си основаха частен клуб на дебеланите и се заклеха, че ще се срещат веднъж годишно до края на живота си; и Ивлин знаеше, че ще спазят обещанието.

След упражненията за разтягане и гъвкавост тя облече новия си морскосин анцуг и се отби на рецепцията, за да вземе пощата си. Ед прилежно й препращаше всички писма и обикновено нямаше никакви важни съобщения, но днес видя писмо с клеймо от Уисъл Стоп, Алабама. Отвори го и се зачуди кой ли би й писал тук.

„Уважаема, госпожо Кауч,

С прискърбие трябва да Ви съобщя, че миналата неделя малко след шест и половина сутринта Вашата приятелка госпожа Клио Тредгуд почина в дома си. При мен има няколко неща, които тя ви остави. Със съпруга ми с радост ще ги занесем в Бирмингам или Вие можете да дойдете да ги вземете, когато Ви е удобно. Моля Ви, обадете ми се на телефон 555–7760. У дома съм си по цял ден.