Фани Флаг - Пържени зелени домати

Ивлин изведнъж бе споходена от спомен от детството си.

— Госпожо Хартман, тук дали продават ягодова лимонада?

— Със сигурност.

— Искате ли да влезем?

— Разбира се. Много бели пазаруват тук.

Ивлин паркира и влязоха в бакалията. Госпожа Хартман отиде при един стар мъж с бяла риза и тиранти и закрещя в ухото му:

— Оси, това е госпожа Кауч. Беше приятелка на Нини Тредгуд!

В мига, в който Оси чу името на госпожа Тредгуд, очите му блеснаха и той се спусна към Ивлин и я прегърна. Ивлин, която никога не бе прегръщала чернокож мъж, се смути. Оси забърбори като картечница, но тя не разбра и думичка от казаното, тъй като старецът нямаше зъби.

Госпожа Хартман отново му извика:

— Не, скъпи, това не е дъщеря й, а нейната приятелка госпожа Кауч от Бирмингам…

Оси продължи да й се усмихва лъчезарно.

Госпожа Хартман отвори хладилника с напитките и извади бутилка ягодова лимонада.

— Заповядайте.

Ивлин понечи да плати, но Оси продължаваше да бъбри нещо неразбираемо.

— Каза да си приберете парите, госпожо Кауч. Иска да ви почерпи.

Ивлин се смути, но благодари на Оси и той ги изпрати до колата, без да спира да говори и да се усмихва.

— Чао! — извика госпожа Хартман и се обърна към Ивлин. — Глух е като пън.

— Досетих се. Просто не очаквах да ме прегърне така.

— Той много обичаше госпожа Тредгуд, познаваше я от малък.

Върнаха се от другата страна на релсите и госпожа Хартман рече:

— Скъпа, ако завиете надясно в следващата пресечка, ще ви покажа старата къща на Тредгуд.

В мига, в който завиха зад ъгъла, Ивлин я видя: голяма двуетажна бяла къща с веранда, опасваща цялата постройка. Позна я от снимките.

Спря колата и слязоха.

Прозорците бяха изпочупени или заковани с дъски, а верандата бе пропаднала и прогнила, тъй че не можеха да се качат на нея. Сякаш къщата щеше да се срине всеки момент. Заобиколиха отзад.

— Колко жалко, че къщата се руши така. Обзалагам се, че едно време е била прекрасна.

Госпожа Хартман се съгласи.

— Едно време беше най-хубавата в Уисъл Стоп. Но сега, след като не остана и един Тредгуд, предполагам, че просто ще я съборят.

Отидоха в задния двор и се изненадаха от гледката. Старите решетки за асми бяха обсипани със стотици малки розови трендафили, които цъфтяха, сякаш нямаха представа, че обитателите на къщата отдавна са си отишли.

Ивлин надникна през счупения прозорец и видя напукана бяла маса. Зачуди се колко ли тесто за бисквити е рязано върху нея през годините.

Закара госпожа Хартман до тях и й благодари за всичко.

— За мен беше удоволствие. Вече почти никой не ни идва на гости, откакто спряха влаковете. Съжалявам, че се запознахме о толкова тъжен повод, но моля ви, заповядайте, когато имате време.

Макар да бе късно, Ивлин реши да мине още веднъж покрай старата къща. Стъмваше се и когато зави по улицата, фаровете осветиха сградата така, сякаш вътре имаше хора… и изведнъж Ивлин можеше да се закълне, че чу Еси Ру да свири на старото пиано в салона…

„Излез, малка каубойке…“

Спря колата и се разплака, сякаш сърцето й щеше да се пръсне, замислена защо хората трябва да остаряват и да умират.

25 юни 1969

С мъка на сърце ви казвам сбогом

С голямо съжаление трябва да ви съобщя, че това е последният брой на вестника. Откакто заведох половинката си на почивка в Южна Алабама, той не спря да мрънка да се преместим да живеем там. Намерихме си къщичка на брега на залива, тъй че след две седмици се местим. Сега старият глупак ще може да лови риба денонощно, ако пожелае. Знам, че го глезя, но въпреки всичките си странности той е много добър човек. Не знам какво да кажа за преместването, тъй че няма много да размишлявам по въпроса. И двамата израснахме тук в Уисъл Стоп и преживяхме прекрасни години с прекрасни приятели. Но повечето от тях се пръснаха по други места. Градът вече не е същият и с всички тези магистрали, дето ги строят, човек вече не знае къде свършва Бирмингам и къде почва Уисъл Стоп.

Всъщност като се замисля, ми се струва, че когато кафенето затвори, сърцето на града сякаш спря да бие. Интересно как подобно местенце може да сплоти толкова много хора.

Поне ни остават спомените, а аз съм и с любимия си мъж.

Дот Уиймс

П.П. Ако някой случайно ходи до Феърхоуп, Алабама, непременно да ни се обади. Аз ще съм на задната веранда да чистя рибата.