Джей Съливан - Диамантите са завинаги

— Знам — отвърна Дийн. — Въпреки че Джери Сирано казва, че можем малко да тласнем нещата.

— Така ли?

— Да. Тези вече са одобрени.

— Ясно. — Тя се опита да прикрие изненадата си. — Въпреки това е важно да не забравяш целта. В този случай да поддържаш традицията на диамантения пръстен, като убедиш потребителите, че най-уникалните, най-скъпите диаманти са за годежните пръстени.

— Знам. Погледни това предложение. То е за „Севънтийн“, „Вог“ и „Лайф“.

Франсес вдигна страницата към лампата.

„Принцът или каубоят, или онзи, за когото не си казала на никого, неочаквано става истински. Той иска да се ожени за теб. Диамантите са завинаги.“

Изобщо не беше зле.

— Имаш талант — отбеляза Франсес, макар да я заболя.

— Благодаря. А тази ми е любимата. Това е снимка на Луси Сароян като дете и колажът е с нейна снимка като голяма. И двете са на Ричард Аведън. Имам нужда от още време, но си мисля за „Във всяка жена живее момиченце, което мечтае за деня, когато някой ще я открие, обича и ще й подари пръстен. Диамантите са завинаги“.

— Коя е Луси Сароян? — попита Франсес.

— Актрисата — отвърна Дийн, сякаш беше очевидно. — Баща й спечели награда „Пулицър“. Майка й е омъжена за Уолтър Матау. Брат й е поет. Пише стихотворения от по една дума.

Франсес се намръщи.

— Миличка, няма такова нещо като стихотворение от една дума.

— Последното, което исках да ти покажа, е малка промяна в твоето мото. Нещичко за непрекъснато разрастващата се група жени, които не искат да се сгодяват. Те обаче може да решат сами да си купят диаманти. „Диамантите са за сега.“

— Това вече го видях.

— А, добре.

— Трябва да се гордееш със себе си — рече Франсес, макар да не беше сигурна защо го казва. — Как се справяш? Непрекъснато има промени.

— Нямам търпение да се върна в Ню Йорк — призна Дийн. — Когато постъпих в „Еър“ Филаделфия, имах чувството, че са ме изпратили в Средновековието.

— В какъв смисъл?

— Бутиковата агенция, в която работех, беше на последния етаж на хотел „Плаза“ — обясни тя. — След това дойдох в „Еър“. Тук всичко е толкова остаряло. Вземи само фактът, че няма никаква комуникация, нито пък сътрудничество между отделите по графичен дизайн и реклама. Дори не са на един етаж. Ами тази работа с докладната записка, която получаваш от някой висш служител в счетоводството, който ти обяснява, че „Във ваша власт е да създадете реклама, която разкрива и ала-бала, за да подчертае дрън-дрън.“ Дървена работа. Вече никой не работи по този начин. Дънинг казва, че тази фирма тиктака като добре смазан часовник, което е истинска анатема за творческия процес.

Франсес изви вежда.

— Дънинг ли?

— Робърт Дънинг. Той е шеф на творческия отдел в Ню Йорк.

— Знам кой е.

Тя го наричаше Дънинг. Франсес се запита дали не са двойка, или просто днес хората говорят по този начин.

— Да не говорим за начина, по който се отнасят към жените тук — продължи Дийн. — Ще ме правят вицепрезидент. Все още не трябва да казвам, но и без това скоро ще го съобщят. Шейсет и осма година сме, а те едва сега ще назначат първата жена вицепрезидент от творческия отдел.

Франсес бе съсипана. По нейно време жените не само не заемаха подобни постове, ами тя самата не бе и сънувала, че ще се стигне дотук.

Това момиче бе напълно безапелационно. Франсес можеше да е същата навремето, ако бе имала шанс.

— Просто не знам как си издържала навремето — продължи Дийн. — Аз щях да полудея.

Високият старинен часовник удари дванайсет и трийсет.

Теди щеше скоро да пристигне, а на Ивлин й оставаше още много работа.

Джералд беше оставил телевизора в кабинета да работи, когато се качи на горния етаж, за да вземе душ. През отворената врата на кухнята Ивлин чуваше гласовете от телевизионната игра, аплодисментите, последвани от по-сериозния глас на обедните новини. Докато режеше целината, различи думите: Сайгон, Капитолия, студен фронт, ежегоден парад по случаи Деня на Вси светии.

Тръгна да го изключи, но спря за момент, докато репортерът обявяваше, че след като седмици наред е подхождал съвсем плахо към идеята, Джордж Макгавърн е заговорил открито за убеждението си, че президентът Никсън е лично свързан с аферата „Уотъргейт“.

— Но — каза водещият — скандалът „Уотъргейт“ е нещо досадно за повечето хора. Политика, както обикновено, казват те.

— Така си е — потвърди Ивлин. Имаше много по-важни неща, за които да се тревожи.