Филип Финч - Диамантите на Рурк

Според Кейтлин Хеймс животът беше скучен и безсъдържателен, ако човек се придържаше към безопасното и общоприетото. Встрани от посредствеността! Да се откъснеш от нея, дори да нарушиш някои правила, за да го направиш. Пътуване към крайностите. Да стигнеш до самия предел на съществуването, да се наведеш и да отправиш взор в бездната.

Подобни мисли можеха да се родят в главата на човек, постигнал амбицията си да има прекалено много пари и да няма какво да прави.

Или може би тя беше по рождение леко ексцентрична, заразена от онзи вирус на порока, който се спотайваше в нея през всичките тези години и накрая се разрази.

Отначало Хейс мислеше, че това се дължи на предградията. Кейтлин бе израснала в Ню Рошел, област Уестчестър. Тя беше единственото дете на русокоси родители от шотландски произход, които притежаваха къща в стил Тюдор с четири спални и няколко коли. Баща й се занимаваше с реклама и пътуваше с влака до Манхатън всяка сутрин. В Ню Рошел беше хубаво — той не представляваше сбирка от стереотипни квартали, но не беше и райски кът. Ала както и да го опишеш, ако баща ти се смесва всяка сутрин със сивите тълпи на перона, ти не си нищо друго освен хлапе от предградията, обречен завинаги да пазаруваш от близкия супермаркет и свързан с местната гара.

През първите няколко месеца от брака им Хейс мислеше, че Ню Рошел е формирал Кейтлин. Това обясняваше презрението й към установения ред и предсказуемото. Както и вкуса й към свръх изтънченото. Не че беше израснала в такава атмосфера, но съзнаваше много добре какво й липсва, имаше нюх към лъскавите измерения на изтънченото, познаваше го и усещаше, че го заслужава, но е лишена от него. Тя изпитваше необикновен апетит, неприсъщ дори на истински гладните. Най-малко на тях.

Хейс бе израснал в Скотсдейл. Баща му беше управител на пет-шест супермаркета в Тусон и Финикс. Хейс също се измъчваше от утъпкания път на тъй наречения хубав живот, но беше малко стеснителен, за да се опита открито да се домогне до онова, което действително заслужаваше. Ала не беше ли тъкмо това стимулът, който го подтикна към върховите му постижения и печалби от деветдесет и девет процента?

Само че у Кейтлин имаше нещо друго. Тя знаеше как да живее свободно. Не че се отказваше от хубавите неща. Напротив, тя ги приемаше като полагащи й се и тръгваше оттам. Изследваше. Знаеше как да разнообразява живота си. Кейтлин беше винаги готова да ощипе тигъра за носа и това я опияняваше. Истрашно, и увличащо.

След известно време Хейс разбра, че не може да излезе на глава с Кейтлин, Оставаха две възможности — или да я напусне, или да остане при нея и да й позволи да го заведе там, където тя иска.

И все пак, макар че Хейс съзнаваше ясно всичко, той не очакваше, че тя ще премине границата. Според него това приличаше на влакче на ужасите — изпитваш тръпки на вълнение, пулсът ти се учестява, но животът ти не е изложен на риск.

По-късно Хейс видя, че когато Кейтлин загуби контрол, тя го прави наистина.

Дори и тогава, в самия край, той можеше да се измъкне. Но не го направи. Тя се бе устремила натам, където желаеше и правеше каквото си бе наумила. Кейтлин стигна до ръба, премина отвъд и той — заедно с нея.

Мърл Уелкъм наблюдаваше експлозията.

Намираше се под земята. Въздухът не се разтрепери изведнъж. Взривът се разгърна на етапи. Първо се разтресе земята. Над бункера се разхвърчаха големи отломки бетон, като се задържаха за миг във въздуха. Пламъци лумнаха през процепите между плочите и сетне всичко се запали като оранжево огнено кълбо, което непрекъснато нарастваше, всмукваше въздух и го изразходваше.

Пожарът още гореше, когато Уелкъм се обърна и допълзя до Оливър — бойния му другар от взвода.

— Странна война — отбеляза Уелкъм.

— Всички са такива — отговори Оливър.

Уелкъм не можеше да не се съгласи с това, макар че самият той изпитваше по-различни чувства.

Няколко месеца преди Нова година, той взе един плик от купчината, адресирани „За някой войник“. Писмото беше от третокласничка. „Всички в нашия клас пишем на войници. Горещо ли е в пустинята? Имате ли вода за пиене? Страх ли те е?“