Филип Финч - Диамантите на Рурк

— Във флотата ли?

— Да, в морската пехота.

Похвали се, но какво пък, по дяволите — заслужил го беше.

— Корави момчета.

Лекарят забеляза татуировката на дясната ръка на Уелкъм. Ухилената глава на смъртта, стиснала кама между зъбите си. Над нея беше написано: „Убий ги всичките“, а отдолу — „Пък Господ да разбере кои са лошите и кои добрите“. Направи си я, когато беше на двадесет години. После я намрази.

— Най-върлите — добави лекарят.

— Хората преувеличават, нали знаете как е?

— Скачат от самолети, мъкнат петдесеткилограмови вързопи, имат акваланги — нали така?

— Нещо такова.

— Не бих го направил.

— Налагаше се.

Кракът ти… Показаха ли ти рентгеновите снимки? Над глезена има кухина в костта. Около шест сантиметра в диаметър. Няма нищо там, където би трябвало да бъде пищялът. В днешно време отписват от военната флота за много по-дребни неща.

Уволнение! Лекарят говореше, че ще го уволнят!

— Хайде де — рече Уелкъм.

— Ще останеш инвалид до известна степен. Не че няма да можеш да ходиш. Но не пълноценно. Вероятно четиридесет процента загуба на движение.

— Ами!

— Аз не съм ортопед. Хората в Щатите ще оправят счупването — те имат последната дума. Но съм видял много и трябва да ти кажа, че рядко се лъжа.

— Сигурно — рече Уелкъм.

— Те си знаят работата — продължи лекарят, но Уелкъм не го чуваше, а мислеше само за уволнението. — Много са способни. Имат всякаква техника. Болница „Летърман“ в Сан Франсиско. Бил ли си там?

Уелкъм поклати сковано глава. Уволнен!

— Страхотен град — каза лекарят. — Навсякъде кипи живот. Там ще те изправят на крака и ще се забавляваш.

В „Летърман“ сложиха в крака на Уелкъм няколко пирона от неръждаема стомана. Можа да стъпи едва в началото на юни. Междувременно правеше упражнения със здравия си крак. Убеди една от медицинските сестри да му донесе гири, за да поддържа мускулите на ръцете и горната част на тялото си. Правеше по хиляда коремни преси на ден, като си почиваше след всеки сто.

Направи първите си стъпки — отиде до тоалетната. Най-сетне се измъкна от леглото.

Лекарите му предписаха гимнастика по три пъти на ден, за да възстанови силата и гъвкавостта си. Уелкъм започна собствена рехабилитационна програма. Какво друго можеше да прави с краката, освен да върви? И затова започна да ходи. Болницата беше голяма. Той слизаше с асансьора на долния етаж и крачеше по коридора. Изчисли, че една пълна обиколка е равна на осемстотин метра.

След седмица направи пълна обиколка. На следващия ден — две. Започна да мисли, че военните са променили решението си и ще му разрешат да остане във флотата. Заякваше. Тялото не му изневери.

Официалното съобщение дойде през юни. Там пишеше: „На служба до 02 юли.“ Лекарят му каза, че тогава ще излезе от болницата.

Наскоро след това го посети служителка, отговаряща за ветераните от войните. Каза, че ще му помогне през периода на приспособяването към цивилния живот. Записа данните от автобиографията му, за да ги изпрати на подходящи работодатели из целия щат.

Уелкъм й се ядоса съвсем безпричинно. Тя не беше виновна, че ще му търси работа, която никога не бе искал.

Разпита го за военната му подготовка и дали може да използва нещо от нея в цивилния живот.

— Аз имам тясна специалност — отговори Уелкъм. — Съмнявам се дали ще има приложение извън войската. Седемнадесет години съм убивал хора и съм взривявал обекти. Мислите ли, че тази професия се търси?

Седмица след Деня на благодарността един от клоновете на ЕвХаТек изгуби голям дял от основните продукти, които продаваха на пазара. На връх Коледа цялата емисия от акции на друг клон потъна в дън земя.

Къде? — чудеше се Хейс. В някоя дупка в пустинята?

Цяла сутрин говори със служителите от складовете и превозвачите. Не отиде да обядва, а накара секретарката си да му донесе кисело мляко и ментов чай с лед.

В офиса не беше лошо, ако се налагаше непрекъснато да говориш по телефона. Кабинетите на компанията и Сан Рафаел приличаха на общинските колежи в Калифорния, които държавата построи с десетки в края на петдесетте и шестдесетте години, когато парите се нареждаха след добрия вкус и чара. Продълговати ниски постройки, просторни помещения, прозорци в покривите, белосани стени, греди, дървен под и множество прозорци с гледка към парка и игрищата.

Хейс продължи да говори с хората от югозапад. В два часа следобед през открехнатата врата на кабинета си той видя, че Рурк се е отправил към изхода, щастлив и доволен, че си е свършил работата за деня.