Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Отиде при директора на творческия отдел и започна:

— Четирите достойнства на диамантите: цвят, бистрота, шлифовка и карати — започна тя. — Какво ще кажеш да ги превърнем в официален термин? Жената може да отиде при бижутера и да попита. Така можеш да си купиш мъничък камък, но да си сигурен, че е много по-съвършен от някой три пъти по-голям.

— Идеята ми допада, но не мога да си представя коя жена ще се заинтересува дали камъкът е бистър, когато е поставен под микроскоп.

Тя сви рамене.

— Ако рекламите са достатъчно убедителни, защо да не го направи? Ако бижутерите застанат зад тази работа, а те би трябвало да го направят, тогава всичко ще бъде наред.

— Миналия път не се получи — напомни й той.

— Може би не сме били достатъчно настоятелни.

Изготвиха каре със заглавие: „Как да си купим диамант“ към всички реклами. „Поинтересувайте се от цвета, бистротата и шлифовката — те определят качеството на диаманта, допринасят за красотата и стойността му. Изберете си великолепен камък и винаги ще се гордеете с него, независимо от размера му.“

Франсес написа много по въпроса — четири години пускаха тази реклама на цяла страница, представляваше просто схема за определяне на четирите качества на диамантите. Рекламният отдел разби идеята на истории за вестниците и мъжките списания с обяснения как да се купи най-хубавият диамант. И ето че телевизионните водещи, „Тифани“ и всяка булка в Америка вече обсъждаха това, сякаш бе нещо старо като света.

Франсес се зае да разработи традицията с диамантения годежен пръстен в страни, където тя не беше съществувала — страни като Швеция и Германия, където обичаят бе да се подари семпла златна халка и той, изглежда, бе непоклатим. Така щяха да се отърват от излишъка от малки камъни.

Междувременно „Де Беерс“ измислиха нов пръстен. Нарекоха го диамантен пръстен за годишнини. Бе направен от двайсет, дори повече ситни сибирски диаманта, които обхващаха като обръч целия пръст. През 1964-та Франсес насочи цялото си внимание към тази задача и измисли мотото „Диамантите разкриват все по-дълбока любов“. Кампанията се увенча с небивал успех.

А ето че сега, четири години по-късно, я измитаха същите хора, които я бяха хвалили четвърт век.

Джери-младши каза, че не било лично. Може би на теория беше точно така. Само че за Франсес това беше работата на живота й. Без нея тя беше никой.

Досега не се беше замисляла за пенсиониране, макар да знаеше, че времето наближава. Може би някъде дълбоко в себе си си беше представяла как се мести в предградията, как става в десет и във вторниците играе голф. Бе мислила с какво може да се занимава. Само че не си беше представяла, че няма да работи, защото празнотата щеше да е огромна.

Родителите й починаха през 1959-а. Майка й си отиде първа, а след шест месеца и баща й. За него вече нямаше нито една причина да живее. Франсес поддържаше връзка с братовчедите си, но истинското й семейство го нямаше от години. Какво й оставаше? Другите хора се радваха на внуци, преоткриваха половинките си или каквото там се прави в подобни случаи. Нейната най-дълга връзка не беше с мъж, а с фирма.

Джери Лок-старши веднъж й показа писмо от Сесил Роудс, създал „Де Беерс“ в края на деветнайсети век. Роудс така и не се оженил. В писмо до свой приятел той го съветваше: „Надявам се никога да не се ожениш. Много ми е неприятно, когато хората се женят. Те просто се превръщат в машини и не мислят за нищо друго, освен за половинките си и за поколението.“

А ето че те двамата, той и Франсес, бяха по-отговорни от всеки друг за традицията на диамантените годежни пръстени.

— Извинявай, Фран? — прозвуча глас зад нея.

За секунда тя помисли, че сервитьорката е забелязала празната й чаша, но сервитьорката не би се обърнала към нея на малко име. Извърна се и видя Мег Патерсън.

— Бях на горния етаж, играех бридж, когато ти влезе. Тъкмо приключихме за днес. Може ли да седна при теб?

Франсес се усмихна.

— Разбира се, заповядай.

Беше длъжница на Хам и Мег, благодарение на тях попадна тук. Бяха се сблъскали с огромни трудности, докато уредят членството й, тъй като старците от борда бяха заплашили да напуснат, ако бъде приета неомъжена жена. Сега обаче имаше и други неомъжени дами. Те, разбира се, нямаха право да гласуват и едва ли някога щяха да им позволят. На Франсес й беше все едно. Тя не искаше да гласува. Искаше да играе голф и да пие мартини на терасата по залез.

Мег извади пакет „Парламент“ от чантата си и предложи на Франсес цигара, преди да запали.