Джей Съливан - Диамантите са завинаги

— Това ли е?

— Ами да, горе-долу е това. Слагам кетчуп или соев сос, или каквото ми попадне. Правя много суфлета. Знаеш ли какво е това?

— Не.

— Тогава трябва да се научиш.

Диамантите са традиционен и ярък знак за постижения, статут и успех… Една жена лесно може да изтъкне, че диамантите са „вулгарни“, и въпреки това с трепет да приеме диамантени накити като подарък.

Проучване от 1970 г. по поръчка на „Де Беерс“

Съществуват много причини, поради които мъжете решават да подарят на съпругите си диамантени накити. Когато някой мъж е мотивиран от топли чувства, той иска да бъде уверен и поощрен. Когато мотивите му не са чак толкова възвишени, той обича да дава на себе си възвишена основателна причина.

Н. У. Еър,

Ежегоден доклад до „Де Беерс“, 1966–1967 г.

Сутринта на петдесет и третия си рожден ден Франсес вдигна телефона в офиса на десетия етаж в сградата на „Еър“.

— Франсес, обажда се Пол Дароу.

— Пол. Отдолу ли звъниш?

— Не исках да се качвам и да виждам когото и да било. Трябва да поговорим.

— Добре.

За миг се запита дали не е разбрал, че днес има рожден ден и звъни, за да й пожелае нещо хубаво. Дороти Дигнам всяка година й изпращаше жълти рози, превърнали се в традиция, но след пенсионирането й през 1960-а Франсес не очакваше някой в службата да се сети.

Запали цигара и дръпна.

— Ти видя ли новите реклами за диаманти, които Уорнър Шели ще носи в Южна Африка? — прошепна Пол.

— Няма нови реклами — отвърна тя.

— Напротив, има. Избутват ни, Франсес.

— Какви ги приказваш?

— Ела в офиса ми — рече той и затвори.

— Ама и ти си един — измърмори тя, въпреки това се надигна от мястото си и взе асансьора, за да слезе един етаж по-надолу и да разбере защо е цялата дандания.

Двамата открай време бяха партньори в създаването на рекламите за „Де Беерс“. Той създаваше художествената част, а тя пишеше текстовете. Въпреки това рядко им се случваше да работят заедно. Беше влизала в офиса му не повече от пет пъти.

Пол седеше на бюрото си, пафкаше пура и мигаше дори по-често от обикновено.

Беше стиснал лист с палец и показалец, сякаш държеше боклук.

— Намерих това.

Франсес взе листа.

Беше завършен рекламен материал. Снимка на диамант в кутия от бонбони. Беше небрежна, причудлива, различна. Точно обратното на всичко, което тя беше създала.

„Супер изненада — прочете тя. — Диаманти, оформени така, че да паснат на всеки пръст, и съвсем не изглеждат като за старица. Защото диамантите не са за определен период, стил или мода. Диамантите не са недостъпни за онези, които не разполагат с голям бюджет. Те са за всяка дама. Те са за миговете, когато иска да се почувства специална. Диамантът е за днес и сега.“

— Какво е това, по дяволите? — попита тя.

— Не питай мен.

Тя се почувства неудобно.

Колко много неща се бяха променили през последните няколко години. Сега тя бе подчинена на двайсет и девет годишна жена. Младокът Джереми Пъдни, който се беше оженил за момиче от семейство Опенхаймер, сега отговаряше за екипа на „Де Беерс“, които въртяха международния пазар, а бе млад и зелен. Франсес преглътна всяко от тези назначения, постара се да се държи ведро, а ето какъв беше резултатът.

Обърна се да си тръгне.

— Къде отиваш? — попита Пол.

— Да позвъня на Джери Лок.

Джери Лок-старши се беше пенсионирал преди година и бе заменен от сина си, който носеше същото име. Синът беше огледално копие на бащата в много отношения — беше играл голф в същия отбор на „Йейл“ и имаше същата тъжна усмивка. Бе няколко години по-млад от Франсес, но след като беше работила с баща му толкова дълго, тя го възприемаше като дете. В този момент обаче копнееше за оригинала.

Когато се върна в кабинета си, вдигна слушалката и помоли секретарката да я свърже. Когато Лок се обади, тя заговори направо:

— Обажда се Франсес Зерети. Би ли ми казал какво става с „Де Беерс“?

— Разбира се, Франсес — заекна той. — Имам добри новини. Май съм забравил да ти кажа.

В „Еър“ напоследък нямаше нищо, което дори бегло да напомня добри новини. Губеха клиенти всеки ден и двамата го знаеха.

— Така ли? — отвърна тя.

— Нали познаваш Дийн Лити?

— Разбира се, Джери. Ще ми кажеш ли какво става?

Дийн Лити беше великолепно младо създание, което работеше в отдела по реклама от три, може би четири години. Всички се суетяха около нея — толкова била умна, толкова жизнена, такава творческа личност.