Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Кейт се наслаждаваше на топлотата и сигурността на пашкула, който бяха създали, но понякога се задушаваше. Най-близкият им съсед живееше на осемстотин метра от тях. Тя не си намери приятелки; жените, с които работеше, бяха по на шейсет години. Понякога вечеряха с родителите на някое от приятелчетата на Ейва, но единственото общо между тях бяха децата им.

Ню Йорк й липсваше, работата също. Липсваха й шумните тълпи непознати, от които с години се беше опитвала да се отърве. Все още ходеше на протести в града, подписваше онлайн петиции, даряваше колкото можеха да си позволят — понякога дори повече, — макар да не беше същото като едно време.

Сега бе още по-нещастна и напрегната, по-разтревожена за състоянието на света, може би защото вече не играеше съществена роля за промените. Животът в провинцията беше спокоен, но й оставаше прекалено много време за мислене. Нощем сънуваше хората, чиито каузи беше изоставила. Едно бе да не знаеш за злините по света, съвсем друго да знаеш много добре и да не правиш нищо по въпроса.

Опитваше се да си припомни, че в някои отношения обожава провинцията. Тук животът течеше с различно темпо; имаше неща, които й се бе искало да направи в Бруклин, а направи чак сега. Приготвяше вечери, пишеше благодарствени писма и се занимаваше с градината. Четеше много и изготвяше простички проекти за подобряване на дома им, които навремето щеше да накара портиера да свърши.

Каменната къща беше построена през 1793-та и все още бяха запазени оригиналните греди на тавана. Имаше три спални и баня с медна вана на втория етаж, а долу — уютна стая за четене, хол, където вечер гледаха телевизия, обновена кухня и камина. Имаха два декара двор с поточе, с истинска клетка за кокошки и каменна къщичка за опушване на месо, която Дан използваше като кабинет. Беше по-щастлив от когато и да било.

Мей нарече къщата „по-скоро вила, отколкото къща за живеене“, което не беше никакъв комплимент.

Сестра й живееше в покрайнините. Беше майка на пълен работен ден, откакто се роди вторият й син. Не одобряваше, че навремето майка им е работила. Изглежда, искаше да бъде тъкмо обратното на нея и така да постигне обратния резултат. Кейт не беше сигурна дали ще се получи. Сега Мей говореше единствено за джипове, за детски играчки, за новите си кухненски уреди.

В последните години започна непрекъснато да гледа „Фокс Нюс“. Веднъж, на вечеря, когато се беше събрало цялото семейство, тя изпи прекалено много пино ноар и изнесе трийсетминутна тирада колко подозрително било, че президентът Обама отказал да направи публично достояние акта си за раждане. Най-лошото беше, че Мей не бе развила това мнение сама. Просто бе приела политическите възгледи на съпруга си, като неговия интерес към ските и слабостта му към „Маями Долфинс“.

Кейт влезе на паркинга на „Бърчланд Ин“, където Джеф и Тоби си бяха взели апартамент с камина и, както й съобщи Джеф с есемес сутринта, най-голямото легло, което бил виждал. Бяха отседнали тук, защото това беше мястото на първата им ваканция заедно преди десет години.

Джефри беше донесъл рокличката на Ейва от града. Кейт му каза, че ще я вземе преди десет. Беше закъсняла с двайсет минути, но Тоби и Джеф не изглеждаха разтревожени.

Седяха в бели ракитени столове на просторната веранда на хотела, пиеха кафе и гледаха ширналата се морава. Джеф беше на трийсет и пет, метър осемдесет и девет, красив като актьор, с гъста прошарена коса. Тоби беше малко по-нисък, осем години по-възрастен и съвършено плешив, но красив по свой си начин. Обличаха се подобно, със скъпи пуловери и колосани ризи. Тя реши, че вероятно ползват една и съща дизайнерска козметика, тъй като имаха еднаква съвършена кожа. Днес грееха. Около тях витаеше възторг и въодушевление.

— Вие двамата сте най-спокойните бъдещи младоженци, които съм виждала — рече тя, докато ги прегръщаше.

— Закусихме с невероятни наденички и палачинки с боровинки — похвали се Джеф. — А парфето с гранола беше с бита сметана. Попаднали сме в рая.

— Освен това остават още два часа, докато мама пристигне — въздъхна Тоби. — Тогава започвам да се наливам с водка.

Тя се разсмя. Леля й Абигейл и чичо Денис бяха напълно слисани, когато Джефри разкри сексуалната си ориентация през първата година във „Вандербилт“. Писа за това на Кейт. „Много са разстроени, решили са, че съм ги предал. Дано това не промени отношенията ни. Надявам се, няма да сметнеш, че съм крил от теб толкова години. Или пък, като те знам каква си, сигурно си имала подозрения…“