Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Започна да се пита дали хората не раждат деца, отчасти, за да се отърват от тишината и самотата — поне имаха очаквания, тревожеха се, градяха планове. Понякога се чудеше дали не трябва да си намери друга работа. Може би, ако прекарваха по-малко време заедно, щеше да им се отрази добре. Обаче не можеше да си представи да напусне магазина и знаеше, че една от причините да се справят толкова добре с бизнеса бе, че на хората им допадаше мисълта за съпрузите собственици. Когато беше най-потисната, се питаше дали това не е причината Анри да й предложи брак. През повечето време си мислеше, че я е избрал единствено защото му беше под ръка. Бракът за него беше като неделен обяд — не би си потърсил нещо за ядене, дори не би се сетил, докато някой не му го предложи на сребърен поднос.

Сред хора съпругът й се държеше надуто и бе отегчителен. Тя понякога се притесняваше, че другите възприемат женените като един човек, така че неумелото му държание и нуждата постоянно да доказва правотата си й се отразяваха зле. Най-сетне обаче разбра, че хората ги възприемат като две отделни части на цялото; тя омекотяваше впечатлението, което той създаваше, а той й придаваше тежест. Единият просто не можеше без другия.

Държаха се мило и внимателно един с друг. Дори не се караха. Понякога на Делфин й се искаше той да започне извънбрачна връзка, да събуди у нея поне гняв и подозрения. Дори ревността щеше да е по-добра от безразличието. Тя обаче знаеше, че Анри е неспособен да извърши подобно нещо. Дълго време бе убедена, че същото важи и за нея.

По някое време през зимата Джеф и Тоби си купиха еднакви диамантени пръстени, ръчно изработени от златар в Стокбридж. Едно от многобройните задължения на Кейт беше да ги вземе няколко дни преди сватбата. Вече им беше помогнала да поръчат цветята и да обмислят многобройните варианти за меню, заведе Ейва в два магазина за рокли в Манхатън. Преструваше се, че планират натруфено парти по случай рожден ден. Когато обаче отиде да вземе пръстените, нямаше как да отрече, че всъщност предстои сватба. Изненада се, когато братовчед й помоли нея, след като знаеше, че ненавижда диамантите, но си напомни, че това вече не е онзи Джеф, когото познаваше, и няма да бъде поне през следващите седемдесет и два часа.

Бижутерът беше поставил двете кадифени кутийки на стъкления плот отворени, за да покажат двата еднакви пръстена — всеки с диамант, който сияеше върху плътна платинена халка.

— Много жалко, че Тоби и Джеф няма да дойдат лично, но знам каква лудница настава, особено след като те живеят в Ню Йорк — заобяснява той. — За нас беше истинска чест да направим пръстените за гей двойка. Освен това дизайнът, който измислихме заедно, много ми хареса. Не са ли забележителни?

Той, изглежда, очакваше тя да каже нещо, но Кейт не беше сигурна какво — може би да ръкопляска, да припадне или да се разплаче.

— Супер са — отвърна тя и побърза да щракне капачетата. — Ще ми дадете ли пликче?

Той постави кутийките в лъскаво червено пликче със златна въжена дръжка и й го подаде широко усмихнат.

За момент тя си представи как разтърсва пликчето пред него и казва: „Вие разбирате ли, че тези тъпотии са подхранвали нечовешките режими в Африка? Ако трябва да сме честни, това са малки, лъскави, смъртоносни топчета.“ Но каза нещо съвсем различно:

— Благодаря.

Често обмисляше как да направи добро в свят, разкъсван от корупция, в който само като изядеш вечерята си или включиш лаптопа, допринасяш за нечии страдания. Бореше се някак да каже истината, когато същата тази истина караше околните да заемат отбранителна поза или я превръщаше в досадница.

Онова, за което мислеше и се тревожеше ежедневно, включваше не само гладуващите деца в Африка и химикалите в храната на дъщеря й. Корупцията във Вашингтон, която се ширеше накъдето и да погледнеш. Бедните, за които вече никой не говореше. Изнасилванията в Конго, които не намаляваха въпреки многото приказки. Изнасилванията в елитни американски колежи, които също не намаляваха. Пластмасата. Разливите на петрол в Мексиканския залив. Рекламите за бира, в които мъжете винаги бяха представени като тъпаци, които мислят преди всичко за футбол, а жените вечно натякваха и се интересуваха единствено от пазаруване. Злините, които причиняваше интернет. Фабриките, където при мизерни условия се експлоатираха деца и жени. За месото, дрехите, обувките, мобилните телефони. Полярните мечки. Семейство Кардашиан. Китай. Отровата, която пръскаха Хауард Стърн, и Ръш Лимбау и Глен Бек, както и неограничената порнография онлайн. Законите за контрол на оръжията, които никога нямаше да бъдат прокарани въпреки петте минути, през които всички настояваха за тях, когато беше застреляно дете или политик. Ракът, от който щяха да се разболеят някои членове на семейството й заради тютюнопушенето, микровълновите, дезодорантите и всички други пороци, които улесняваха живота или го правеха по-поносим.