Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Мислеше за злините по света, докато подготвяше вечерята, докато се опитваше да си спомни кога трябва да отиде на зъболекар за почистване на зъбите или се питаше дали да си родят второ бебе. Чудеше се дали с всички е така и дали повечето хора могат да изключат подобни тревоги, както правеше сестра й. Дори на Дан не му пукаше чак толкова много за онези части от света, които не виждаше. Кейт обаче не забравяше.

Открай време беше така и това чувство само се засили, когато постъпи на работа в „Човешки права“ след колежа. „Човешки права“ беше сдружение с нестопанска цел с представители в четирийсет и две страни. Те изготвяха доклади за безобразията и престъпленията, извършени по време на война, насилието срещу жени и хомосексуалисти, за достъпа до вода и други проблеми. Кейт започна като асистентка на изпълнителния директор, Елън Кари, и за десет години бе повишена два пъти. Пътуваше до Африка и Азия. Срещаше се с висшестоящи лица, отговорни за вземането на важни държавни решения, с донори и журналисти, които да направят разкрития и да предложат стратегии. Обичаше работата си, но й беше трудно да затвори вратата след работно време, нещо, за което Елън я беше предупредила.

Последният доклад, който й помогна да напише, беше за диамантите. Беше бременна в трети месец с Ейва, когато изследователският им екип замина за Централноафриканската република и Конго. Кейт имаше намерение да ги придружи, но лекарят я посъветва да не заминава, а Дан категорично отказа да я пусне. Стана й ясно, че това е нова фаза от живота й, за която не бе готова.

Десет години по-рано на Запад се заговори за „кървави диаманти“. Беше пресметнато, че четиринайсет процента от диамантите, продадени в Америка, идват от бруталните войни в Африка, в които бяха загинали милиони хора.

Въпреки че беше така от много отдавна, западняците изведнъж се оказаха потресени. Не искаха да мислят, че децата войници с отсечени ръце са свързани с безценните им диамантени пръстени. И така, четирийсет и пет нации се събраха и подписаха „Процеса Кимбърли“ 22 22 През декември 2000 г., Генералната асамблея на ООН приема резолюция, подкрепяща създаването на международна сертификационна програма за установяване произхода на суровите диаманти, позната под името „Процеса Кимбърли“, която има за цел да защити човешките права и да прекрати финансирането на кръвопролития в някои страни в Западна Африка. — Б.пр. . Диамантите „Кимбърли“ бяха придружени от сертификат, който гарантираше, че не са от мина в страна, в която се води война. На пръв поглед решението изглеждаше добро. Само че „Човешки права“ и други групи като тях хранеха съмнения.

Главният изследовател по време на пътуването се казваше Албърт Фрост. Имаше обветрено, прорязано от бръчки лице и изглеждаше по-стар от петдесетте си години. Той беше от хората, които умеят да се справят с подобни въпроси, и ден след завръщането си в Ню Йорк разкри пред Кейт потресаващите факти, без дори да направи гримаса: описа как по улиците децата, които измираха от СПИН, сграбчват интимните си части, когато минеш покрай тях, както ги бяха научили — така казваха, че са готови да разменят секс за храна, за каквото и да било.

Кейт записа всичко, което той й каза, и се почувства безполезна. Трябваше да отиде с тях. Замисли се за нероденото си дете, на което вече беше осигурено много повече.

— „Кимбърли“ работи ли изобщо? — попита тя.

Той поклати глава.

— Ще го кажа по следния начин: в Централноафриканската република има мини, от които могат да се добият по петстотин хиляди карата годишно. Само че на година там се сертифицират почти един милион карата. Добиват ги в Конго, където се смятат за кървави. Прекарват ги през границата и ето че се оказват чисти.

— И хората ги купуват, макар да знаят истината, така ли?

— Точно така. Щом камъните стигнат до мястото, на което ще бъдат оформени и шлифовани, „Де Беерс“ ги смесват с диаманти от къде ли не.

— Значи никой не знае дали купува кървави диаманти.

— Именно. Повечето хора предпочитат да мислят, че не купуват такива. Понякога ми се струва, че „Кимбърли“ е просто средство да успокоят съвестта си.

От други доклади, които бяха изготвяли, Кейт знаеше, че същото става и с минералите, които се използват за направата на лаптопи и мобилни телефони, но не й се струваха толкова корумпирани — поне не символизираха любов. След тази среща й беше още по-трудно да се отпусне и да забрави проблема. Прочете всичко, което намери по този въпрос. Когато видеше жена с диаманти на улицата или в киното, й се искаше да я дръпне настрани и да започне да реди ужасната статистика.