Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Анри не беше променил дори една мебел, след като родителите му бяха дали апартамента. Всичко беше в стил vieille France 17 17 Стара Франция (фр.) — Б.пр. , Луи XVI и ампир. Властваха прави, груби линии, с лаврови венци, гравирани върху дъб, украсени колони навсякъде, сякаш живееха в Древна Гърция. Тежки кадифени завеси не позволяваха на слънцето да влезе. Делфин настоя да ги свалят, но при първото посещение на родителите му, майка му изписка: „Ferme les volets!“ 18 18 Затвори кепенците! (фр.) — Б.пр. още щом влезе в хола. Втурна се към прозореца и протегна ръце, сякаш да дръпне старите завеси. Щом разбра, че положението е безнадеждно, се примири и със затворените кепенци.

Изглежда, в света на Анри слънцето беше враг и единствената му мисия беше да унищожи вековната тапицерия и килимите. Делфин се замисли за художниците в Монмартър, които се потяха в ателиетата си на петия етаж, преустроени от слугински помещения единствено за да има достатъчно северна светлина.

В новия й живот на Рю дьо Гренел понякога не познаваше сама себе си. Едва когато всяка сутрин пристигаше в любимия си Монмартър, усещаше, че може да си поеме свободно дъх.

Сгодиха се няколко месеца след като се премести. Тя не изпитваше нужда да се омъжи. Много хора минаваха без брак напоследък. Твърдеше се, че родителите на половината френски деца не са женени. За Анри обаче бракът имаше огромно значение. Като момиче тя бе мечтала за мъж, който да й предложи на някое романтично място — да поиска разрешение от баща й, да я изненада по необичаен начин. Само че баща й беше починал, а Анри й предложи на вечеря в „Льо Флоримонд“.

На сватбата им в къщата на родителите му в провинцията всички танцуваха до шест сутринта. След това гостите ядоха soupe â l’oignon 19 19 Лучена супа (фр.) — Б.пр. , докато двамата с Анри се скриха в килера в очакване да ги открият. Майка му настоя да се включат в играта, за да се спази традицията. За Делфин беше забавно, особено след няколко чаши шампанско. Тя реши, че повечето двойки се възползват от тази възможност заради първата физическа близост през брачния им живот. Анри обаче започна да недоволства.

— Нелепо е — заяви той. — Дори не мога да дишам.

Беше облечен със строг черен костюм и старомоден цилиндър.

Тя се зачуди какво би казал баща й, но не можеше да си го представи тук. Анри беше твърде обидчив за вкуса му, прекалено сериозен. Но пък беше по-мил от всеки друг мъж, когото бе обичала преди него.

Скоро след сватбата списание, посветено на музиката, изпрати репортерка да отрази историята, или как смъртта на Франсоа Дюбре ги е запознала.

— Омъжих се за най-добрия си приятел — призна пред нея Делфин. Звучеше прекрасно, освен това беше истина. Тя обаче знаеше, че хората разбират това като „Омъжих се за сродната си душа“, а тя искаше да каже: „Омъжих се за мил и стабилен човек, който винаги ще се отнася добре с мен, нищо че така и не успя да възпламени сърцето ми“.

Минаха шест години. През тези шест години се будеха заедно в седем, когато звънваше будилникът на Анри. Той пропускаше „Добро утро“, вместо това питаше: „Quelles nouvelles?“ 20 20 Какво ново? (фр.) — Б.пр. в мига, в който тя отвореше очи. Сякаш можеше да има нещо ново за двама, които прекарваха всяка минута от денонощието заедно. Похапваха tartines 21 21 Препечени филийки (фр.) — Б.пр. и той четеше вестника на глас. След това отиваха заедно на работа, обсъждаха магазина, прекарваха целия си ден там, прибираха се у дома или отиваха на вечеря.

Купиха си вила в Нормандия, в село Мюид. Наеха жена, която да се грижи за магазина в събота, и заминаваха за провинцията почти всеки петък с влака в шест от гара „Сен Лазар“. Къщата беше на брега на Сена. Делфин често наблюдаваше младите двойки, които профучаваха на велосипеди, смееха се, а кошницата за пикник бе увиснала на сгъвката на лакътя на единия от тях. Струваше й се забавно, но Анри никога не би се съгласил да прекарат съботата по този начин. Той предпочиташе да чете на верандата, макар да склоняваше да поиграят тенис или да се разходят покрай реката. Понякога вечер пускаха Вивалди и музиката се носеше през отворения прозорец на кухнята, докато те седяха на тревата и гледаха звездите.

Животът им беше щастлив, приятен, ала шест години по-късно Делфин започна да става неспокойна. Главата й бучеше, когато се замислеше над факта, че това е всичко и нищо няма да се промени. С Анри бяха приятели, или по-точно казано, семейство. Общуваха с лекота, но дори това я притесняваше. Когато той докосваше ръката й или стиснеше пръстите й, тя не чувстваше нищо.