Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Чу дрънчене зад себе си и се обърна. Дорис Мълкахи влачеше две метални кофи за боклук към тротоара.

— Дайте да ви помогна — предложи той и пресече улицата.

— Няма нужда — отвърна предпазливо тя. Присви очи в бледата утринна светлина. — Джими Макийн ли е?

Мразеше това име. В училище го наричаха „Джими“. Когато започна работа, се опита да накара колегите да му казват „Джеймс“. Някои уважиха желанието му — партньорът му Морис, Шийла, когато се сетеше. Майка му и брат му, старите му приятели и всички останали продължаваха да му казват „Джими“ и той не можеше да ги накара да престанат.

— Здравейте, госпожо Мълкахи.

Тя от години играеше в един отбор по боулинг с майка му. Нито една от тези гаднярки не я беше посетила, откакто се разболя, заради което той ги мразеше всичките.

— Как е майка ти? — поинтересува се тя.

Той кимна.

— Горе-долу добре.

— Тя е корава жена, Господ я обича. Пожелай й весела Коледа от мен. Все се каня да й отида на гости.

— Сигурно.

— Ами момчетата ти? Вълнуват ли се за утре?

— Броят дните още от Вси светии — отвърна той. Натисна в тротоара върха на обувката си като дете, което няма търпение да избяга.

След това тя прошепна поверително:

— Как е горкичката Шийла?

Значи знаеше. Сигурно цял Норт Куинси знаеше.

— Добре — рече Джеймс рязко, сякаш искаше да подчертае, че разговорът приключва тук.

— Готов ли си да се прибираме, приятел? — наведе се той към кучето. Роки вдигна към него големите си кафяви очи, които можеха да те разтопят. — Да, чакаш закуска. И аз. Пазете се, госпожо Мълкахи.

— Весела Коледа, Джими.

Изминаха петте минути до дома в мълчание. Дъхът на Джеймс излизаше на бели валма. Всеки път, когато си припомнеше случилото се, имаше чувството, че е готов да прибегне до насилие — ако някой случайно го докоснеше, докато се разминаваха, или го нагрубеше, той бе готов да му откъсне главата, а след това да го гледа как умира.

Преди месец Шийла бе ограбена на връщане от магазина. Някакъв страхливец с нож й взел всичко — часовника, халката, годежния пръстен, чековата книжка, дори тъпата чанта с памперси за детето. Когато се прибра час по-късно, Джеймс я завари разплакана на масата в кухнята. Децата бяха в другата стая, пред телевизора, звукът бе усилен докрай. Първата му работа беше да намали телевизора, след това се пошегува за шума и едва тогава видя лицето й.

Бебето беше видяло всичко. Двегодишният му син беше гледал как някакъв лайнар е притиснал нож в гърлото на майка му. Нещастникът я беше душил. Два дни след случката по врата й избиха сини петна. Когато ги видя. Джеймс се затвори в банята и плака, скрил лицето си в шепи.

Вината беше негова. Колата й беше на сервиз, а той трябваше да се прибере в осем сутринта, за да иде тя до магазина, преди тя да тръгне на работа в девет. Обаче закъсня. Партньорът му — Морис беше болен и той го изпрати да си ходи, като обеща да почисти. Отне му двойно повече време от обикновено — на Кендъл Скуеър имаше инцидент на строеж и линейката беше изцапана с кръв. Ако оставеше всичко така, щеше да отнесе солидна глоба, а не можеше да си позволи подобно нещо. Затова изтърка купето възможно най-бързо. Усещаше, че минутите се изнизват и от опит знаеше, че тя ще е бясна.

Шийла го беше чакала до осем и петнайсет, след това преценила, че не може да се бави повече. Трябвало да направи обяд на Паркър и да купи мляко за Дани. Взела бебето и за пръв път оставила Паркър сам. Тъй като се притеснявала за него, напазарувала бързо и решила да мине напряко — по алея до Ханкок Стрийт. Там мръсникът й изскочил в гръб и я стиснал толкова силно, че останала без дъх.

Джеймс позвъни на брата на свой приятел, който работеше в полицията. Той изпрати две ченгета у тях, за да вземат показания, но Джеймс веднага разбра, че това е просто формалност, опит да ги накарат да се чувстват така, сякаш владеят положението. Когато ченгетата си тръгнаха, той се разбесня и описа на Шийла какво точно ще стори на хлапето, когато го намери — нямаше да се задоволи само с мъчения. Щеше да удари мизерника там, където боли най-много; щеше да го завърже за стол, след това ще наръга баба му, майка му, децата му, да ги гледа как се мъчат, ще го накара да изпита истински страх. След това ще го остави да живее с видяното.

Шийла го погледна през сълзи.

— Какъв е смисълът да ми приказваш тези дивотии? Ти не беше там.

Оттогава той не можеше да спи. И без това имаше проблеми със съня, а сега, въпреки че беше уморен до смърт, когато си легна и отпусна глава на възглавницата, сърцето му заблъска и той неочаквано се разсъни. Насилваше се да затвори очи. През следващите няколко часа се мяташе и опитваше да си намери удобно място. На сутринта нямаше представа дали изобщо е спал. Не се чувстваше отпочинал. По цял ден копнееше за малко сън. Беше замаян, разсеян. Когато най-сетне успяваше да се добере до леглото, отново се случваше същото.