Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Казваха си отвратителни неща, непростими, ала винаги си прощаваха. Той имаше чувството, че я познава на сто процента, по-добре от всеки друг, но понякога тя казваше нещо и той започваше да се пита дали не разбира погрешно живота си. Тя заяви, че вече не бил човекът, за когото се е омъжила, че бил противно тъжен и вечно ядосан. Нарече го жесток, въпреки че не се беше сбивал цели шестнайсет години. Тя заяви, че това нямало значение, човек можел да бъде жесток и без да размахва юмруци.

Той се чувстваше ужасно след всеки скандал, тя също. Дори най-незначителният проблем бе в състояние да ги подпали. Тъстът и тъщата се гордееха, че никога не си лягат скарани — бяха го записали под заглавието „Златни правила на брака!“ на картичката, която подариха на Шийла в деня на сватбата. Как бе възможно двама души да си обещаят подобно нещо? Джеймс се питаше дали Том и Линда са се сблъсквали с трудности, или просто не им пука особено един за друг.

Стараеха се да не се карат пред момчетата. Всички твърдяха, че това е най-лошото, което може да направи един родител. Те обаче не планираха кавгите си предварително — „Всяка сряда, докато децата са на тренировка, ще се изпокараме!“. Най-разтърсващите скандали обикновено гръмваха спонтанно, често след моменти на затишие: приятна семейна вечеря или ходене на кино.

Тя се цупи седмици наред, задето той се беше съгласил да работи на Коледа, а Джеймс мислеше, че и двамата знаят, че въпросът е предрешен. Шефът му предложи двойна надница и той не можа да откаже.

След това, преди няколко дни, в неделя, докато закусваха спокойно — Шийла беше направила бекон с яйца и дори се смееха за нещо, — когато най-неочаквано, изневиделица, тя отново повдигна въпроса. Ядоса се, че ще ги остави сами на подобен празник. Той не можа да повярва, че тя не разбира нито защо го е направил, нито колко малко желание има да работи на празника.

— Би трябвало това да са най-щастливите ни години — натякна му тя. — Защо тогава ми се струват толкова противни?

— Не знам, мила, ти ще кажеш. Сигурен съм, че всичко е по моя вина.

— Точно така, давай, прави се на жертва. Справяш се великолепно.

— Уча се от най-добрата.

Дори не бе усетил, че си крещят, докато Паркър не запуши уши с ръце.

— Моля ви, хора, направо не знам на чия страна да застана.

Тези думи едва не го довършиха.

Ако трябваше да мине отново по същия път, щеше да тропне с крак и да не позволи детето му да се казва Паркър. Искаше да го кръстят Бърд, като Лари Бърд, който беше отбелязал най-много точки от всички играчи на „Селтикс“ през 1980-а, годината, в която се роди първият му син. Шийла обаче заяви, че самото предложение е основателна причина за развод, според някои женски книги. Той я остави да прави каквото иска, тъй като бе изкарала безобразно тежка бременност. Бе преживяла шест спонтанни аборта преди Паркър. Вече бяха женени от седем години и хората ги гледаха странно, сякаш нямаше причина да са женени, след като нямат намерение да имат деца.

Сега, незнайно как, сякаш за минутка, Паркър беше станал на цели седем години. Бебето Дани пък беше вече на две.

Джеймс спря пред къщата на Пат Флахърти, където кучето започна да души тревата, която се показваше изпод снега. По храстите нямаше коледни светлини, нито паркирани коли отпред. Съпругата на Пат го беше напуснала една неделя след вечеря. Докато сервирала пая, признала, че има връзка с местния енорийски свещеник. Дейв Конъли каза, че го била обрала до шушка.

— Как иначе, след като вече ще разчита единствено на заплатата на свещеника — пошегува се Джеймс, но мислеше за Шийла и дали няма и тя някой ден да си отиде просто така. Беше на осемнайсет, когато си татуира името й на дясната си ръка. Ожениха се на двайсет и една. Понякога, особено напоследък, той се питаше дали днес би направила същия избор.

Нова табела „Продава се без посредник“ бе забита на поляната пред дома на Пат Флахърти. Джеймс нямаше представа къде е заминал Пат. Може би при майка си в Уоластън. Той беше на трийсет и четири и му се налагаше отново да започне от нулата. Тази мисъл му се стори ужасно потискаща.

Много скоро щеше да научи всички подробности. Приятелите му от гимназията обичаха да клюкарстват като бабички. Конъли, О’Нийл и Големия бяха женени, с деца. На всеки няколко седмици гледаха заедно мач, като се редуваха в чий дом да се съберат, а понякога ходеха в бара „Дий Дий“, докато майка му гледаше момчетата. Имаше и неколцина от едно време, които той избягваше — все беляджии, пияници, които и досега нарушаваха закона, биеха се както когато бяха на седемнайсет. Други пък бяха завършили колеж. С тях се виждаше веднъж в годината, вечерта преди Деня на благодарността, когато всички от гимназия „Норт Куинси“ отиваха в „Дий Дий“ и се натряскваха като прасета. Той не можеше да си намери място от срам, когато трябваше да каже на поредния от тях, че все още живее в града. Преди не спираше да се хвали с плановете си.