Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Точно така! — подкрепи я Лив. — Ще ядем, след като се напием.

Тара се пребори с тълпата пред бара и се върна с две огромни халби бира. После изтича обратно и донесе още две.

— Да не губим време! Имаме мисия — каза тя, като остави бирите и започна да вади пликчета с чипс от джобовете си. — Не можеш да пиеш бира без солено мезе.

Чукнаха се въодушевено.

— От това ще ти пораснат косми по гърдите — ухили се Тара, после, забелязала ужасеното лице на Лив, добави: — Не в буквалния смисъл.

Английският на Лив беше перфектен, но някои от идиомите й куцаха.

Докато си разказваха как е минала седмицата, разговорът им автоматично се превърна в състезание „Моят живот е по-ужасен от твоя“.

— Аз съм по-дебела от теб — изхленчи Тара.

— Не, аз съм по-дебела от теб.

— Добре, ама аз съм по-бедна — настоя Тара.

— Не, аз съм по-бедна — възрази Лив.

— Дължа повече пари от теб.

— Не е вярно. Аз дължа повече.

— Пуша повече от теб.

— Не, аз пуша повече.

— Лив, ти въобще не пушиш.

— Да, но ако пушех, щях да пуша повече от теб. Склонна съм към самоунищожение — гордо обясни Лив.

— Загрях. Добре, докъде бяхме стигнали? А, да. Моят апартамент е по-разхвърлян от твоя.

— Не, моят е по-разхвърлян.

— Добре де, моето гадже е по-гадно копеле от твоето.

— Не, моето… чакай малко, права си. Гаджето ти е по-гадно копеле от моето — съгласи се Лив. — Печелиш този рунд.

— Аха — разстрои се Тара, която се бе надявала, че Лив ще й възрази.

— Нещо лошо ли казах? — притесни се Лив.

— А, не — въздъхна Тара, като отпи голяма глътка бира и запали цигара. — Нещо не е наред между мен и Томас.

Лив едва се сдържа да не отвърне: „Кажи ми нещо, което не знам.“

Тара се страхуваше да заговори за проблемите си, защото й се струваше, че така ще станат по-реални, но накрая промърмори:

— Имахме… имахме разговор миналата събота…

Замълча, а Лив зачака със съчувствен поглед.

— Томас каза, че ако забременея, няма да ме подкрепи. Не че планирам подобно нещо, но все пак ужасно се уплаших. Правя всичко възможно да не мисля за това, а и знам, че той ме обича, но цяла седмица очаквах да се случи нещо лошо. Е, седмицата всъщност не беше ужасна, дори на няколко пъти Томас се държа изключително мило, но просто ме тормозят мрачни предчувствия. И съм ужасно нервна. В понеделник вечер избухнах и го наругах. Много ми се искаше да го направя и вчера след фризьора. Не мога да разбера какво ми става.

Лив обаче я разбираше много добре. Томас можеше да вбеси всекиго по милион начини.

— Какво да правя? — отчаяно попита Тара. — Посъветвай ме, но, моля те, не влагай лични чувства.

Лив пое дълбоко дъх и реши да рискува.

— Мисля, че трябва да напуснеш Томас.

— Ха-ха-ха! — изсмя се Тара и запали нова цигара.

— Говоря сериозно. Какво бъдеще имаш с него? Щом ти е казал, че няма да те подкрепи, ако забременееш, значи не ти предлага дълготрайна връзка.

— Просто ще внимавам да не забременея — мрачно отсече Тара.

— Не искаш ли да имаш деца някой ден?

— Ще преживея и без тях.

— Проблемът не е в това. Ти искаш по-сериозна връзка, отколкото той е готов да ти предложи. Забрави за него.

— Как мога да го напусна? — ужасено попита Тара.

— Лесно. Събираш си багажа и идваш да живееш при мен или отиваш при Кетрин или Фин…

— На тридесет и една съм — прекъсна я истерично Тара. — Не мога да го напусна. Никога вече няма да срещна друг мъж. Нямам време…

— Глупости!

— Хубостта ми изчезва, плътта ми се отпуска, биологичният ми часовник тиктака неуморно…

— Преди малко каза, че не държиш да имаш деца.

— А и няма къде да се запознаеш с мъже — не й обърна внимание Тара. — Онзи тъп купон снощи беше кошмарен. А и някак си отвикнах да скитам по клубове. Истинско бедствие, Лив! Вече съм в бар „Последен шанс“, а искам да намалят музиката!

Лив се стресна. Не беше лесно да помогнеш на Тара.

— Значи ще останеш при този гадняр само защото мислиш, че няма да намериш друг?

— Той не е виновен, че е такъв — защити го Тара. — Предпочитам да мисля, че е наранен и прекалено чувствителен.

Лив се уплаши, че няма да изтърпи поредния разказ за тежкото детство на Томас, затова побърза да каже:

— Значи ще останеш при наранен и чувствителен мъж, който се държи гнусно с теб и е пълен егоист?

— По-добре е, отколкото въобще да остана без мъж.

— Ние сме модерни жени…

— Дори не го казвай — изсъска Тара и извади поредната цигара.

— Кое?

— Че нямаме нужда от мъже. Това няма нищо общо с нуждата.