Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Какво се е случило? — разтревожено попита тя.

— Финтан.

— Какво за Финтан?

— Болен е.

— Болен? Колко болен? Грип? Или нещо друго?

— Не знаем със сигурност.

— Как изглежда? Какви са симптомите? Температура? Болки в стомаха?

Главите на Вини, Теди, Евелин и Сънливия Стив се завъртяха към нея. Рави не го направи, защото вече слушаше внимателно всяка дума.

— Слабост, температура и потене нощем — призна Сандро.

— Слабост, температура и потене нощем — повтори ужасено Тара.

Сякаш го бе очаквала. Откакто първият приятел на Финтан се разболя от СПИН, това бе един от най-страшните й кошмари. Беше неизбежно, чудеше се как въобще е можела да се съмнява, че някой ден няма да се случи. Спомни си как му се бе подиграла за буцата на врата и почервеня от срам.

— Много е отслабнал — продължи Сандро.

— Не съм го виждала само от една седмица — внезапно се ядоса Тара. — Как може да е отслабнал толкова много?

— Съжалявам, Тара.

— Защо не ми се обади? Оставях ви съобщения целия уикенд. Звънях безброй пъти…

— Не знаех, че е толкова болен — оправда се Сандро. — Не бях тук. Работих в една къща в Норуич. Вчера се прибрах.

— Защо Финтан не ми се обади?

— Тара, той е бил в болница през по-голямата част от седмицата.

— В болница!

Вини събори чашата си с кафе, а Черил, Сандра и Дейв се показаха иззад преградата, за да видят каква е тази суматоха. Тара не забеляза нищо. Мисълта, че Финтан вече е в болница, я разби напълно. Разплака се, но не знаеше дали сълзите й се дължат на ярост, мъка, страх или съчувствие.

— Мислех, че е в Брайтън.

— И мен ме излъга. Каза ми, че бил болен от грип.

— Как можа да го оставиш да отиде сам в болница?

Сълзите се стичаха по бузите й, носът й също потече, но Тара не обърна внимание на Рави, който й подаде носна кърпичка.

— Тара, не знаех! Не знаех! — разстроено й обясни Сандро. — Финтан ми се обади в Норуич, за да ми съобщи, че е болен от грип. Каза ми да не се тревожа, ако не вдига телефона, защото иска да поспи.

— И ти не се ли разтревожи? — заядливо попита Тара.

— Разбира се, че се разтревожих. Всъщност тревожа се от доста време.

Това беше шок. Ядът й към Сандро се изпари. Понито не бе пренебрегнало Финтан, а се беше притеснявало за него. Положението се оказа много по-лошо, отколкото очакваше.

— Може пък наистина да е грип — каза тя, обзета от безумна надежда. — Хората вдигат висока температура, когато имат грип. И отслабват. С изключение на мен, разбира се. Аз сигурно съм единственият човек на този свят, който надебелява, когато е болен.

— Беше в болница — напомни й Сандро. — Не е грип.

Обзе я отчайваща нужда да види Финтан. Да разбере какво точно му има и да му помогне с присъствието си.

— В момента сме в болницата, а той е при лекаря — каза Сандро. — По-късно ще се приберем у дома. Тогава можеш да го видиш.

— Предполагам, че не… не си… казал на Кетрин.

Не беше.

Тара набра номера на приятелката си.

Често лошите новини се съобщават със странен възторг. Дори когато има съчувствие, не липсва и зловещото удоволствие от драмата. Тара обаче не чувстваше нищо подобно. Струваше й се ужасно, че трябва да каже на Кетрин страшната новина. Тя поне бе усетила, че нещо не е наред, когато чу за буцата на врата на Финтан. А Кетрин тепърва щеше да научи всичко.

— Кетрин?

— Здрасти!

— Имам лоши новини — промълви Тара, без да се впуска в обичайния понеделнишки разговор как е минала съботата и как им се иска да е петък.

Кетрин зачака търпеливо. Не беше от хората, които се паникьосват лесно.

— Става дума за Финтан — продължи Тара. — Болен е.

— От какво? — загрижено попита Кетрин.

— Още не са сигурни. Но се поти нощем, отслабва и…

Настъпи мълчание, после по линията се чу странен звук. Кетрин плачеше.

Кетрин никога не плачеше.

Следобед Сандро се обади с молба от Финтан, който искаше приятелките му да го посетят след работа.

— Разбира се — заекна Тара. — Идвам веднага.

— По-късно е по-добре — успокои я Сандро. — Тогава ще знаем повече.

— Значи… — задави се Тара. — Значи има нещо?

— Да.

— Добро или лошо?

— О, Тара — въздъхна Сандро.

— Но…

— Ще се видим по-късно — твърдо каза той и затвори.

Офисът на Кетрин не й беше на път, но Тара настоя да мине да я вземе, за да идат заедно в апартамента на Финтан в Нотинг Хил. Кетрин се качи в мърлявия Фолксваген и седна върху гащите за бърсане на прозорци, без изобщо да забележи. Потеглиха мълчаливо. Беше мразовита октомврийска вечер и парното в колата не работеше, но и двете се потяха.