Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Нахлуха ентусиазирано в салона. Диди, дежурната козметичка, забелязала зачервените им лица и блеснали очи, изпита желание да се скрие под масата и да се престори, че не е на работа.

— Затворено е — опита тя.

— Не е — ухили се злобно Тара и едва не я задуши с алкохолните изпарения от устата си. — Искаме да изпробваме масите за отслабване.

— Не мисля, че моментът е подходящ.

— Да не би да са заети?

— Не, но…

— Да не искаш да кажеш, че сме пияни? — заплашително попита Лив.

— Ами… не…

— Ние сме редовни клиентки — настоя Тара. — Идвам тук на мола каска.

— Моля?

— Идвам тук на кола маска. Колко пъти искаш да го повторя?

Горката Диди нямаше избор. Въведе ги неохотно в малко стайче, където шест големи пластмасови легла бяха подредени плътно едно до друго. Тара и Лив ахнаха въодушевено и се проснаха върху две от тях, стиснали хартиените кесии. След като им вързаха глезените, Лив каза:

— Умирам от глад! Колко дълго ще продължи това?

Тара се ухили весело.

— Ами започвай да ядеш. Нали това беше планът? Аз лично така ще постъпя.

— Страхотно! — извика Лив и зарови из кесията. — Адски съм гладна.

— Не мисля, че… — опита се да протестира Диди.

— Хапни си едно картофче — щедро й предложи Лив.

— Включвам масите — процеди през зъби Диди.

— Почваме! — извика Тара, когато долният край на масата се наклони. — Иииихаааа! Страхотно!

Краката им се вдигаха и спускаха, а двете приятелки лежаха по гръб и нагъваха пържени картофи и хамбургери.

— Прекрасно е — въздъхна Лив. — Чувствам се толкова здрава.

— Важно е да се грижим за фигурите си — каза Тара, като натъпка шепа картофи в устата си.

— Моля?

— Казах, че трябва да се грижим за себе си. Оооо, спираме.

Диди мрачно ги поведе към следващите маси и ги качи там.

— Хей, сега ръцете ми се повдигат! — извика Тара. — Виж, махам ти.

— А аз сядам. Не, лягам. Не, пак сядам…

Накрая слязоха от масите, изтръскаха трохите от блузите си, огледаха се и заявиха, че фигурите им изглеждат много по-добре.

Излязоха от салона усмихнати, като увериха Диди, че ще се върнат, за да изпълнят пълния цикъл от процедури. После се запрепъваха към апартамента на Тара, където изпиха цялата бира на Томас.

В понеделник сутрин, когато телефонът на Тара в работата иззвъня, тя реши, че сигурно е Томас, който ще й нареди да си събере багажа и да напусне апартамента му. Предишната вечер бе побеснял, а тя бе толкова пияна, че дори не разбра защо. Дали защото бяха изпили бирата и уискито му? Или заради празните кутии от пица около Тара и Лив? Или опаковките от хамбургери, които бе намерил в кофата за боклук? Или заради начина, по който Тара и Лив избухнаха в див смях, когато се изправи пред тях в окаляните си найлонови шорти? Или защото бяха забравили да нахранят Берил?

Тара пребледня от ужас. Сутринта, когато се събуди, Томас вече бе отишъл на работа. Тя седна в леглото, стисна с ръце главата си и изстена. После звънна на Лив и прошепна:

— Не мога да повярвам, че направихме такова нещо. Кажи ми, че съм сънувала. Можеш ли да повярваш, че наистина изядохме всичките хамбургери? И то на масите за отслабване? Леле, какъв срам!

— Държахме се ужасно — едва промълви Лив.

— Ще трябва да ходя на кола маска някъде другаде — реши Тара. — Не мога да вляза повече в онзи салон. Даже няма да минавам покрай него, а ще вървя по другия тротоар.

— Познай какво направих, когато се прибрах — каза измъчено Лив.

— О, не! Не си…

— Звъннах на Ларс. Разбира се, че го направих. Бях пияна.

— И какво му каза?

— Предполагам, че обичайното. Не помня точно, но май го нарекох „копеле“ и го заплаших, че ще кажа на жена му за нас.

— Е, стига да не си му казала, че го обичаш…

— О, не! — ужасено изстена Лив. — Направих го. Казах му, че го обичам. Сега наистина ще се наложи да му се обадя, за да се извиня. Ако реши, че съм говорила сериозно, ще ме зареже.

Телефонът на бюрото на Тара продължаваше да звъни. Тя се страхуваше да вдигне, но тъй като колегите й я гледаха укорително, трябваше да го направи.

— Ало? — едва прошепна тя с треперещ глас.

— Тара?

Не беше Томас, а Сандро.

— Здрасти! — щастливо извика Тара. — Къде бяхте през целия уикенд? Решихме, че са ви отвлекли извънземни.

Тара осъзна, че макар двамата със Сандро да се разбираха отлично, той никога не й бе звънял по телефона.

— Имам лоши новини.

Главата й се проясни за части от секундата.