Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Ами самоуважението? — попита Лив.

— Самоуважението не те топли нощем.

— И не изхвърля боклука.

— И Томас не го прави.

— Всъщност и Ларс не го прави.

Настъпи мълчание.

— И аз съм в бар „Последен шанс“ — натъжи се Лив.

— Не си. Ларс ти обеща, че ще зареже жена си заради теб.

— Лъже — призна Лив.

— Да, ама поне е достатъчно почтен да го обещае. А и може да го направи някой ден.

— Вълкът не си мени нрава — мрачно отбеляза Лив.

— Защо връзките са толкова трудни?

Въпросът бе риторичен, но според Лив за всичко съществуваше обяснение.

— Трябва да се вгледаме в детството си — каза мъдро тя. — Например Кетрин няма мъж, защото е израсла без баща.

— Ако Кетрин беше тук, щеше да те накара да се разплачеш заради тези думи.

Лив не й обърна внимание.

— Ние, хората, сме склонни да се придържаме към познатото, дори когато то не е приятно. Седиш при мъж с гаден характер като Томас, защото баща ти е бил… каква беше думата? Гнусен?

— Гнусна свиня — услужливо й подсказа Тара. — Макар и да знам, че си права, нищо не мога да направя — сухо заяви тя. — Ако искаш моето мнение, психоанализата е тъпо нещо.

Преди Лив да започне обичайната си проповед, че осъзнаването не значи нищо, ако не действаш, Тара я изпревари.

— Ами ти? Обясни ми защо имаш връзка с женен мъж.

— Майка ми имаше дълга връзка с женен мъж.

— Наистина ли? — възхити се Тара. — Вие, шведите, сте страхотни. Велики купонджии. Не мога да си представя майка ми да направи подобно нещо. Всъщност все още имам чувството, че никога не е правила секс — добави тя, после внезапно замълча и извика: — Чакай малко! Винаги си казвала, че родителите ти са най-щастливата женена двойка в Швеция. Как е възможно тогава майка ти да е имала извънбрачна връзка?

— Възможно е — настоя Лив.

— Щастливо женените нямат извънбрачни връзки. Или ако имат, вече не се водят за щастливо женени.

— Не е вярно — възрази Лив.

— Е, добре, може и да е имала краткотраен флирт в началото на брака си — съгласи се на компромис Тара. — И колко дълго е продължил?

— Нека да помисля — отвърна Лив и започна да брои на пръсти. — Ако са се оженили през шейсет и първа, а сега е деветдесет и девета, това прави тридесет и осем години заедно.

Внезапно Тара загря.

— Лив, това не е връзка с женен. Не и когато мъжът е собственият ти съпруг.

— Аха — мрачно кимна Лив. — Обичам да си изяснявам нещата.

— Още пиене — нареди Тара.

След третата халба Тара усети, че черните мисли я бяха напуснали.

— Няма идеални връзки — утеши се тя. — Важни са компромисите. Ние с Томас сме страхотна двойка и аз съм напълно нормална. Знаеш ли какво е да целунеш жаба и да хленчиш, че не се е превърнала в принц? Това е незряло! Ако си разумен зрял човек, целуваш жабата и постепенно започваш да я харесваш.

— Пияна ли си вече?

— Мазвъжно е след още една халба.

— Моля?

— Казах, че е възможно да се напия след още една. Глуха ли си?

В три часа, когато решиха, че вече са достатъчно пияни, в кръчмата не бе останало нищо за ядене.

— О, не! — изкикоти се Тара. — Какво ще правим?

— Ужасно съм гладна — оплака се Лив.

— Добре. Можем да си вземем нещо за вкъщи.

— Пържени картофи — заяви Лив. — На всяка цена трябва да ядем пържени картофи.

Тя фрасна халбата си на масата и извика силно:

— Картофи! Картофи! Картофи!

На около десетина метра от тях стоеше един мъж и се канеше да спечели състезанието по дартс. Той метна последната си стреличка точно когато Лив се развика и едва не закова за стената ухото на съперника си.

Тара и Лив изскочиха на улицата да търсят пържени картофи и се учудиха, че още е светло. Нахлуха в първото заведение за бързо хранене, пълно с разведени бащи, взели децата си за уикенда. Шумът беше оглушителен.

— Тук ли ще ядем, или ще си вземем за вкъщи? — Лив огледа пълчищата деца с картонени шапки.

— За вкъщи. Да бягаме колкото се може по-далеч оттук.

Въоръжени с две огромни хартиени кесии, двете излязоха навън.

— Толкова съм гладна, че мога да изям кон — изхленчи Тара. — Да отиваме по-бързо у нас.

После, забелязала ужасеното лице на Лив, добави:

— Спокойно, Томас няма да се прибере поне още няколко часа.

Понесоха се по улицата с бърза крачка, но когато стигнаха до козметичния салон и видяха, че е отворен, Тара внезапно реши, че ще е прекрасно да изпробват масите за отслабване. Сподели идеята си с Лив, която извика въодушевено:

— Жестоко! Винаги съм искала да се метна на една от тези маси.