Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Не съм те виждала от понеделник — тъжно каза Тара. — Знам, че аз съм виновна, защото ходих на фитнес, но все пак. Какво ще правиш довечера? Ще си седиш кротко у дома с дистанционното в ръка?

— Трябваше да се видя с Ема, но Лио хванал дифтерит.

— Ох, боже, наистина трябва да се обадя на Ема…

— Бях канена на купон у Доли, но паднала от дванайсетсантиметровите си остри токчета и си изкълчила глезена.

— Мамка му! Щом помощничката на Финтан носи високи остри токчета, значи пак са дошли на мода. Ще трябва и аз да започна да тренирам.

— Та след като всички тези мероприятия се провалиха, реших да отида на кино.

— В събота вечер? Звучи тъжно.

— Не толкова тъжно, колкото купонът на Еди.

— С кого ще ходиш?

— Сама.

— Страхотно! — завистливо извика Тара. — Невероятна си.

— Кажи ми какво става с Финтан. Не мога да се свържа с него.

— Не ме питай. И аз не успях да го открия.

После Тара звънна на Лив.

— Съжалявам — извини се Лив, — но Ларс се връща в Швеция. Трябва да го изпратя на летището, да поплача, да го помоля да остави жена си и да се премести при мен.

Въпреки едноседмичния глад обличането все още тормозеше Тара. Дебелината я караше да се чувства непълноценна и ограничаваше избора й. Искаше да се кърши съблазнително в къса тясна рокличка, но вместо това нахлузи широка блуза, която прикри греховете й, но вбеси Томас.

Останала без подкрепата на приятелите си, едва изтърпя трите часа в кръчмата. Пиеше диетична кола, гледаше с копнеж към фъстъците и си мечтаеше за деня, когато щяха да изобретят нискокалорична бира. После всички отидоха в апартамента на Еди. Купонът беше скапан. Имаше само около двайсетина гости и всичките бяха поканени. Музиката беше прекалено тиха и никой не танцуваше. Мъжете стояха на малки групички и обсъждаха последните чудеса в магазин „Конран“ — елегантни канапета, месингови брави и кухненски плотове. А някои от тях бяха хетеросексуални, по дяволите!

Тара се вслуша в разговора на Стефани и Марси, които се опитваха да забременеят. Дрънкаха въодушевено за фолиева киселина и колко чудесно било да родиш първото си дете на тридесет и седем години.

— Подкрепя ли те партньорът ти? — попита Стефани.

— Какъв партньор?

— Ами… мъжът… бащата…

— А — нервно се засмя Марси, — още не съм го срещнала.

— Мислех, че се опитваш да забременееш.

— Да, чрез банката за сперма.

Тара се извини набързо и отиде при Майра, приятелката на Пол, издокарана в къса черна кожена пола. Тя поне нямаше да дрънка за канапета и фолиева киселина.

— Малък е — въздъхна тя замечтано, — но съм влюбена в него.

За какво ли говореше, зачуди се Тара. За пръстен на носа? За пениса на Пол?

— Истински слънчев рай — въодушевено продължи Майра. — През лятото рододендроните покрай оградата са великолепни. Цъфтят като луди и…

Дяволите го взели! Градинарство! Тара се почувства ужасно отвратена.

Полута се наоколо и влезе в кухнята, където Томас и приятелите му се наливаха с бира и си разменяха обиди, като се усмихваха пресилено, за да покажат, че само искат да се посмеят. Еди се подигра на зле платената работа на Томас, който му отвърна със „скапано парвеню“. После Томас се подигра на Пол, че бил фен на третокласен отбор, а Пол се защити с думите, че поне бил лоялен човек за разлика от него. Майкъл се оплака, че приятелката му го зарязала, и Пол умря от смях. От своя страна Майкъл едва не припадна, когато чу как Еди размазал колата си.

Докато мъжете се хилеха, стиснали бирите си в ръка, Тара се усмихваше любезно. Увери се, че Томас не я наблюдава, и бързо си погледна часовника. Един и половина. Надяваше се, че скоро ще се приберат у дома. Каква скапана съботна вечер! Щеше да прекара сто пъти по-добре, ако бе отишла на кино с Кетрин.

Веселбата продължи. С бурен смях Еди заяви, че апартаментът на Томас бил ужасна инвестиция, която щяла да му тежи до края на живота. В прекрасно настроение Томас обясни на всички как бившата приятелка на Пол казвала, че имал нужда от солидна порция виагра. Пол се ухили злобничко и отвърна:

— Е, поне майка ми не ме е изоставила.

Тара се притесни, че нещата загрубяват, но в този момент някой пусна „Стъпка назад“ и внезапно тридесет и няколко годишни мъже се понесоха в див танц за пръв и последен път тази вечер.

През седмицата бе изпитала известно удоволствие от усещането за лекота и празнина, като се наслаждаваше на силния си самоконтрол и морално превъзходство. Но всичко това започваше да й писва. В неделя Тара вече бе готова да избухне. Знаеше, че метаболизмът й е спаднал застрашително поради липсата на храна. Бе изтърпяла пет тежки дни само на плодове и лишения. Заслужаваше награда. Беше наясно, че всеки път се проваля така, но нямаше сили да се удържи. Из главата й се въртеше идеята за богат обяд с много алкохол.