Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Почувства се самотна и тъжна, отритната от живота.

— Извини ме, Снежна кралице…

Кетрин вдигна глава и откри, че Анджи стои пред нея. За миг си помисли, че момичето е дошло да й каже, че не е спало с Джо Рот. Но само за миг.

— Как ме нарече?

— Снежна кралице — мило отговори Анджи, но когато забеляза шокираното изражение на Кетрин, заекна: — Ами… Всички така те наричат. Мислех, че е ирландско име. Имам братовчедка, която се казва Принцеса…

— Името ми е Кетрин, а колегите ме наричат Снежната кралица, защото имам достатъчно самоуважение да не спя с хората, с които работя — рязко каза Кетрин.

— Ах, мамка… — засрамено измърмори Анджи.

Дали се срамуваше, защото самата тя не бе проявила достатъчно самоуважение и бе преспала с човек, с когото работеше?

— Сега вече разбирам. Снежната кралица. Съжалявам! Исках само да ти дам данните си за ведомостта — обясни тя и побърза да изчезне.

Кетрин погледна листа пред себе си. Щеше да е адски лесно да допусне грешка и да обърка заплатата на Анджи. Разбира се, следващия месец щеше да й се наложи да оправи бъркотията, но си заслужаваше да види изражението на мръсницата.

Аз съм професионалистка, напомни си решително тя. Фантазиите бяха чудесно нещо, но си бяха само фантазии. Тя въздъхна и се зае за работа. Щеше да се съвземе. Можеше да минат няколко дни, но накрая щеше да се оправи.

Седмицата на Тара мина добре. С изключение на зверския глад, разбира се. Поддаде се на изкушенията само два пъти. Риба с пържени картофи в сряда и кифлички в петък следобед. Най-хубавото бе, че въпреки това не се предаде. Не само успя да изплете двадесет и осем реда от пуловера на Томас, но дори отиде четири пъти на фитнес.

В мерките й не се забелязваше промяна, но Томас бе доволен от усилията й и се държеше необичайно мило.

В сряда вечер й каза „Ела при мен, стара чанто“ и я хвана за ръката, докато гледаха мача между „Барселона“ и „Реал Мадрид“. В четвъртък през нощта я прегърна насън. Тара лежеше неподвижно и се наслаждаваше на тежестта му.

После, в петък сутрин, й каза нагло:

— Време е да отидеш на фризьор. Направи си руси кичури.

Думите му я изпратиха на работа весела и въодушевена. Намираше мачовското му държане адски секси и бе трогната, че се вълнува от вида й. При това за пръв път интересът му не бе свързан с килограмите й.

Тара благодари на Бога, че е премахнал проблемите й, а после се зачуди дали просто не е свикнала с тях.

Прекара по-голямата част от съботата във фризьорския салон, като си мислеше, че ако си оправиш косата, можеш да си оправиш и живота. Естествено, когато се прибра у дома, Томас беше в отвратително настроение, защото „Хъдърсфилд“ бяха паднали от „Брадфорд“.

— Три на нула — изрева той, когато я чу да влиза. — Три на нула, мамка му!

— Харесва ли ти косата ми? — попита тя.

— Прилича на слама — изсумтя Томас. — Колко те одраха в салона?

Тара едва не се разплака. Обзе я безсилна ярост. Та нали той самият я беше накарал да отиде на фризьор!

Побесняла, тя метна чантата си на креслото и влетя в спалнята. Никога нямаше да си позволи да се разплаче пред него. Томас й се бе оплаквал безброй пъти от предишната си приятелка Бела, която непрестанно ревяла. Била прекалено чувствителна и досадна. Клеър, гаджето му преди Бела, била същата. Видяла презрението на Томас към предишните му гаджета, Тара се бе заклела, че ще бъде напълно различна от тях. Щеше да доставя удоволствие на Томас, като се държи мило и весело и никога не се разстройва.

Докато въздишаше унизено в спалнята, си каза, че Томас всьщност не е чак такъв кретен. Просто бе ядосан на живота и трябваше да си го изкара на някого.

Вечерта Томас й нареди да се приготви за рождения ден на приятеля му Еди. Тара никак не харесваше Еди, затова звънна на Финтан, за да го помоли да дойде с тях и да й окаже морална подкрепа. Включи се телефонният секретар. Тара звънна на мобилния му телефон, но се свърза с гласовата поща. Не беше говорила с Финтан от понеделник вечер. Обикновено се чуваха всеки ден, но той бе изкарал цялата седмица в Брайтън, а тя бе толкова изтормозена от глад и притеснена от разговора им за изследванията за СПИН, че не го потърси повече.

После звънна на Кетрин, с която също не се бе виждала цяла седмица.

— Моля те, ела на рождения ден на Еди!

— Не — твърдо отговори Кетрин. — Мразя Еди. Ще се задавя, ако му пожелая честит рожден ден.

Кетрин считаше Еди за по-добре платена версия на Томас.