Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Вбесено сграбчи торба с два килограма картофи и я метна вътре, като едва не си изкълчи рамото. Ето! Това щеше да покаже на хората, че си има мъж. Никоя самотна жена не би купила две кила картофи. Те бяха запазени за майките, които стояха до мивката със зачервени ръце и търкаха калта с четка, преди да сварят огромна тенджера за семейството си.

Порозовяла от усилието, предизвикателно се усмихна на касиера. Виждаш ли? Имам си семейство! Той обаче дори не я погледна. Кетрин завлече картофите у дома, като се чудеше какво ще ги прави.

Изяде лазанята и ябълката, изпи чаша чай, но проклетата вечер се проточи дълго.

Напълни ваната и сипа малко от ароматните соли, които обещаваха самоувереност, сила и чувство за постигнат успех. После си легна и за пръв път от години усети, че е самотна.

Няма значение, утеши се Кетрин. Нали си имам телевизор. Взе любимото си дистанционно, твърдо решена да намери нещо, което да я приспи. Кой се нуждае от мъж, когато има кабелна телевизия?

Внезапно осъзна, че се чуди дали Джо е добър любовник? Как ли изглеждаше гол? Как ли щеше да се почувства самата тя, ако можеше да прокара ръце по копринената му кожа и да усети мускулите на гърба му? Въпреки приятелското си момчешко държане Джо бе адски секси. А докато я сваляше упорито, тя дори не си позволяваше да мисли колко е привлекателен. Едва сега, когато вече не й бе на разположение, посмя да го направи.

В четири сутринта се събуди и откри, че прегръща дистанционното. Обзе я мрачно настроение. И внезапно си спомни. Джо отиде на кръчма. Анджи — също. Осъзна, че двамата сигурно бяха в леглото. Точно в този момент. Някъде из Лондон Джо бе в леглото, прегърнал гола жена. А Кетрин бе допуснала грешката да мисли, че тя ще е тази жена и страстта му ще принадлежи само на нея.

Просна се по гръб и се вторачи нервно в тавана. Отдавна не се бе будила посред нощ. Не й харесваше това, което се случваше с нея. Тормозеха я отдавна забравени чувства.

Внезапно бе отново на деветнадесет години и разбитото й за пръв път сърце я болеше силно. Тогава работеше като стажант-счетоводител в Лимерик, но не остана там, защото свързваше града със загубената си любов. Страхуваше се, че ще полудее, ако не се махне, затова си подаде оставката в „Гуд енд Елдър“. Началниците й се притесниха, тъй като Кетрин се справяше много добре с работата, е напоследък не чак толкова добре.

После се прибра у дома в Нокавой с надеждата, че болката й ще затихне. Пристигна неочаквано с автобуса един септемврийски следобед. Всички се изненадаха, защото не си бе идвала често през лятото. А още повече се учудиха, когато се оказа, че се е върнала завинаги. Тя бе звездата на випуска, единствената, която се бе махнала от Нокавой. А сега си беше у дома и не искаше да каже защо.

Първоначалната радост на Тара и Финтан от завръщането й бързо се превърна в тревога. Очевидно Кетрин бе силно наранена от гаджето си в Лимерик и всеки път, когато някой от двамата споменеше, че харесва някого, тя се изсмиваше презрително.

— Какъв е смисълът? — попита веднъж разгорещено. — Преструват се на луди по теб, а после, веднага щом им пуснеш, духват.

— Нямам нищо против да им пусна — засмя се Финтан.

— Много по-добре е да си сам — настоя Кетрин с изкривено от болка лице.

Преди бе толкова сладка и весела. И дори да не участваше в свалките, нямаше нищо против приятелите й да се забавляват. Какво се бе случило?

— Моля те, разкажи ни — отчаяно настояваха те. — Ще ти олекне, ако говориш за това. И двамата знаем какво е.

Но Кетрин упорито отказваше.

А междувременно бе разкъсвана от силни желания.

Беше израснала само сред жени. Нямаше чичовци, никога преди не бе имала гадже, а бе щастлива. Но сега, след като усети какво означава да имаш мъж в живота си, всичко се промени и я обзе отчайваща нужда. Искаше да получи обич и грижи от мъж. Струваше й се, че само мъж може да излекува болката, нанесена от друг мъж.

Но какво да направи? Идеята да се влюби я ужасяваше. Бездруго не би могла да превъзмогне разбитото си сърце. Една безсънна нощ, две седмици след завръщането й от Лимерик, Кетрин се сети за Джеф Мелъди, баща й. И всичко си дойде на мястото.

Изпита непреодолимо желание да се запознае с него. Искаше й се да скочи от леглото и начаса да потегли към Англия. Чудеше се как не се е сетила досега. А и защо преди ни й е липсвал така силно? Защо бе загубила толкова много време?

Сладка надежда замести болката и внезапно Кетрин откри, че има за какво да живее. Смяташе, че животът й е приключил и никой няма да я обича повече, но получи още един шанс. В миг всичките й мечти и стремежи се съсредоточиха върху баща й. Той щеше да я разбере — вероятно приличаше на нея. Беше сигурна, че никой друг освен него не може да я спаси. Всичко щеше да се оправи.