Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Какъв ли бе баща й? Нямаше смисъл да пита майка си, която със сигурност щеше да му направи лоша реклама. Но щом Делия не го харесваше, значи Кетрин щеше да го одобри.

Мислите й запрепускаха лудо към прекрасното бъдеще, което я очакваше. Щеше да отиде да живее в Англия с него. Кой се нуждаеше от съпруг или гадже, когато имаше баща? И нямаше да допуска повече грешки в живота си, защото щеше да бъде съветвана от мъж.

Лежеше и си фантазираше. Обзалагаше се, че баща й има голяма градина. Всички англичани на средна възраст имаха. И тя щеше да седи до него, докато той разкопаваше земята, и да му разказва живота си. Той нямаше да говори много, но казаното от него щеше да е изпълнено с мъдрост. Мъжка мъдрост.

Или пък беше весел и бъбрив, с кокни акцент и си изкарваше хляба като борсов посредник. Честен, а не мошеник, разбира се. Един не особено уважаван от обществото родител бе повече от достатъчен за всяко дете.

Можеше да се окаже и богат. Щеше да я нарича „скъпа“, без да може да прикрие силната обич, която изпитва към нея. Може би баща й имаше други деца, но не се разбираше с тях и се нуждаеше от човек, който да поеме семейния счетоводен бизнес, и тя щеше да се появи точно навреме.

Дори и през ум ней минаваше, че Джеф Мелъди може да не се заинтересува от нея.

Мина доста време, докато реши какво да му пише в писмото си. Беше научила, че мъжете не обичат да виждат изпаднали в нужда жени, затова трябваше да действа предпазливо. Джеф Мелъди щеше да й помогне, но не биваше да го плаши от самото начало.

Писмото намекваше, че Кетрин няма да иска нищо от него, освен да се запознаят.

Десет дни след като изпрати писмото, получи плик с английска марка. Баща й беше отговорил! Скъпата лъскава хартия й подсказа, че господин Мелъди без проблеми свързва двата края.

Но писмото не беше от баща й, а от изпълнителя на завещанието му, който я уведомяваше, че Джеф Мелъди е починал от рак на белия дроб преди шест месеца.

На сутринта Кетрин нямаше търпение да отиде на работа. Искаше да види Джо и да провери дали по него има следи от прекараната с Анджи нощ. Изскочи развълнувана от къщи, но докато стигне до „Брийн Хелмсфорд“, вече се бе успокоила. Джо наистина изглеждаше влюбен в нея и чувствата му едва ли се бяха изпарили напълно. Освен това, имаше гордост и достойнство — надали щеше да изчука жена, която едва познаваше.

Разбира се, Кетрин не се запита защо, щом Джо бе толкова достоен човек, тя не пожела да излезе с него.

Притесненията й се бяха стопили, когато нахлу жизнерадостно в офиса. Джо стоеше облегнат на стената до кафе-машината — не можа да се сдържи и му се усмихна. Но когаго погледна по-отблизо, забеляза, че е небръснат, разрошен и адски изморен. И бе облечен със същите дрехи. Възможно ли бе да си въобразява? Насили се да го погледне отново. О, Господи! Същият костюм. Същата риза, чиито ръкави бе навил вчера. Същата вратовръзка, която бе разхлабил. Абсолютно сигурен знак, че не се е прибирал у дома.

Кръвта й застина.

Джо не отговори на усмивката й. Кафявите очи, които обикновено проблясваха топло, щом я видеха, останаха студени. Кимна й мрачно, метна пластмасовата си чашка в кофата и се отдалечи.

Кетрин едва събра сили да свали палтото си. Може пък Джо да бе останал да спи при някого от колегите. Не бе задължително да е прекарал нощта с Анджи.

Докато включваше компютъра, внезапно изпита силна омраза към бюрото си. Какво му имаше? Тя го огледа раздразнено, за да провери какво липсва. И внезапно осъзна: Джо не седеше върху него.

Цяла сутрин, докато се преструваше на заета с баланса, Кетрин усъвършенстваше мятането на потайни погледи към Джо и Анджи. Двамата страняха един от друг, но тя добре знаеше, че това не означава нищо. Често, когато хората преспяха заедно, на другия ден не си обръщаха внимание. Всъщност колкото повече се пренебрегваха, толкова по-вероятно бе да са правили секс.

Джо и Анджи седяха пред компютрите си и работеха неуморно, но Кетрин не можеше да се успокои. Ами ако си пращаха еротични имейли?

Забеляза и още нещо тревожно. Какво се получаваше, ако човек забравеше за милото момчешко държане на Джо? Мрачен секси мъж, ето какво! Красавец с набола брада, облечен във вчерашните си дрехи. Никога не бе изглеждал толкова прекрасен.

Не спираше да се вслушва в разговорите на колегите си, за да чуе дали щяха да нарекат Анджи с ново име. Да й лепнат вулгарен прякор, което означаваше, че бе преспала с някого от офиса. Но чу само оплаквания от тежкия махмурлук, който тормозеше всички. Заричаха се, че никога повече няма да пият. Обясняваха как не помнели нищо, случило се след десет часа.