Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Ще съобщя на господин Холмс за обаждането ви — нагло излъга тя.

— Гадна кучка! — изруга Тара, като затръшна телефона.

— Лулу ли? — попита Рави веднага.

— Кой друг?

За известно време Тара се утешаваше с мисълта, че поне не бе изпращала ченгета по петите на Томас. Какъв ужас! Той никога не би й простил подобно нещо. Все още разстроена, тя звънна да се оплаче на Лив. Включи се телефонният й секретар, затова Тара реши да я потърси на мобилния.

— Ало? — чу се гласът на Лив.

— Заета ли си?

— В момента съм в Хемпшир с една ужасна жена, която иска всичко в къщата й да е златно — изхленчи Лив.

— Пфу! Крановете в банята и дръжките на вратите ли?

— Не. Кухненските шкафове и градинската барака.

— Стига бе! А как вървят нещата с Ларс?

— Много добре — отговори Лив с нетипичен за нея оптимизъм. — Обеща ми, че този път наистина ще зареже жена си.

— Прекрасно! — насили се да прояви въодушевление Тара.

Щеше да повярва, когато го видеше с очите си. Никак не харесваше Ларс. Само защото бе висок, рус и красив, нямаше право да връзва Лив повече от година и половина с фалшиви обещания, че ще се разведе.

— Кога си заминава?

— В събота.

— Добре, ще дойда да те утешавам в събота.

— Трябва да изчезвам. Женският Мидас се завръща.

— Е, Ларс оставил ли е вече жена си? — полюбопитства Рави, когато Тара затвори.

— Обещал, че скоро ще го направи.

Двамата се спогледаха недоверчиво. После Тара звънна на Финтан. Вини я изгледа мрачно.

— Ако не звъня по телефона, ще се наложи да пиша имейли на хората — оправда се Тара.

— Не го прави — помоли я Рави. — Как ще научавам последните клюки?

— Е, поне и двамата си вършите добре работата — утеши се Вини.

Финтан не беше в офиса. Обадил се да каже, че е болен. Тара знаеше много добре какво му е. В дванадесет часа снощи, когато тя си тръгна от апартамента на Кетрин, той и Сандро се канеха да продължат нощта по клубовете. Звънна на домашния му телефон.

— Махмурлия ли е Финтан? — попита Рави.

— Бих заложила живота на баба ми, че е.

Телефонът звъня цяла вечност, преди Финтан най-после да вдигне.

— Как си, пияна главо? — жизнерадостно попита Тара.

— Нещо не е наред с врата ми. Имам гигантска буца.

— Господи, толкова си суетен! — въздъхна Тара. — На всеки му излизат пъпки.

— Не, не е пъпка, а подутина, с която приличам на Човека-слон.

— И аз самата едва не умрях от чума сутринта.

— Говоря сериозно, Тара — настоя Финтан. — На врата ми има буца колкото пъпеш.

— Продължавай. Какво представлява?

— Истинска буца.

— Но едва ли е с размера на пъпеш? — усмихна се Тара, докато си мислеше каква кралица на драмите е приятелят й. — Може би е колкото зърно?

— Не, много по-голяма. Кълна ти се, Тара, колкото пъпеш е.

— Какъв пъпеш? „Медна роса“? Галски?

— Добре де, може и да не е пъпеш. Но със сигурност е колкото киви.

— Намажи го със „Савлон“.

— „Савлон“! Имам нужда от лекарства!

— В такъв случай трябва да отидеш на лекар.

— Стига бе! — отвърна той саркастично. — Аз пък си мислех просто да си лежа и да чакам да ми мине. Имам час при доктора довечера — добави той.

Финтан беше притеснен и Тара съжали за закачките си.

— Искаш ли да дойда с теб? — предложи тихо тя. — Вини ще ме пусне, ако му кажа, че съм в мензис. Понякога ми идва по два-три пъти в месеца, а той е прекалено свенлив, за да го спомене.

— Не, ще се оправя.

— В колко часа ще си бъдеш у дома?

— Не знам точно, но предполагам, че около осем ще съм се прибрал.

— Добре, ще ти звънна тогава. Пожелавам ти късмет. Убедена съм, че не е нещо сериозно.

Веднага щом Тара затвори, Рави попита нетърпеливо:

— Какво е станало с Финтан?

— Подути лимфни възли или нещо такова. Той е истински хипохондрик — сви рамене Тара.

После звънна на Кетрин, но тя още не се бе върнала от обяд.

В три и половина, учуди се Тара. Това не е присъщо на нашата старателна госпожица.

— Е, Вини, вече звъннах на всички — похвали се гордо тя.

Опита се да се захване за работа, но откри, че непрестанно мисли за Финтан. Ами ако този път не драматизираше? Ако наистина му имаше нещо? Нещо сериозно? Това беше проблемът, когато се разболееше приятел гей. Човек винаги се сещаше с ужас за страховития СПИН. Внезапно Тара се засрами от собствените си мисли. Та нали никога не бе смятала, че само хомосексуалистите са застрашени?

Тревогата й за Финтан скоро отстъпи място на притесненията за Томас. Какви бяха тези странни и мрачни отношения между тях? Е, вероятно проблемът съществуваше само в главата й. Но пък си спомни думите му от събота вечер и сега не можеше да реши дали да обезумява от страх, или да ги забрави.