Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Мислех, че не искаш да ми отвориш.

— Защо? — учуди се Кетрин и отново се усмихна широко.

Кетрин имаше чудесни ходила — малки и тесни. Ноктите й бяха лакирани в блестящо розово. Защо въобще си правеше труда да се лакира, запита се Тара. Тя самата никога не би се тормозила, ако нямаше гадже. Всъщност дори когато имаше гадже!

Красивите крачета пристъпиха грациозно по дебелия мокет, когато Кетрин въведе Тара във всекидневната и я попита дали иска сандвич със сирене.

— Изчезни от мен, сатана! — изохка Тара. — Ще пия само чаша чай. Мога да изям и задника на монахиня през оградата на манастир, но моля те, не ми давай никаква храна!

Беше в безопасност с Кетрин. Със сигурност приятелката й не планираше висококалорично угощение, което Тара да се почувства задължена да сподели. Ако някой попиташе Кетрин какво ще вечеря, тя отговаряше небрежно: „Не знам. Препечени филийки или нещо друго.“ Тара обаче щеше да знае още от миналата сряда.

— Ще включа чайника — каза Кетрин.

Торбичката с чипс на рафта на библиотеката седеше там от предишната вечер. Как успяваше Кетрин да се удържи и да не го изяде? Тара нямаше да мигне, ако знаеше, че има чипс. Е, щеше да го изяде сега. Само един поглед към храната и решителността й се стопи. А и бездруго бе пропуснала курса по степ и щеше да се стегне от утре. Тя точно се протягаше към плика, когато Кетрин се върна в стаята.

— Не! — изкрещя Кетрин и Тара подскочи. — Остави чипса! — продължи тя с глас на ченге, като сложи ръце пред устата си, сякаш държи рупор. — Повтарям. Остави чипса. На земята.

Тара застина, стресната от поведението на Кетрин.

— На земята! — избумтя гласът. — На пода. Бавно. Не прави излишни движения!

Тара внимателно сложи червения плик на пода до краката си. Кетрин никога не се държи така, помисли си тя объркано.

— Добре — кимна Кетрин. — Вдигни ръце над главата си!

Тара се подчини.

— Сега ритни плика към мен.

Червеният плик се плъзна по пода, Кетрин го сграбчи и се ухили.

— Благодаря — каза Тара и двете се засмяха. — Рискувах ужасно.

— Не трябва да купуваш такива неща, щом се тревожиш за теглото си — сгълча я приятелски Кетрин.

— Не съм купувала нищо. Чипсът е твой. Как може да не си го видяла? Щом влязох тук, пликът заблестя като фар. Настояваше да му обърна внимание. Съблазняваше ме. Ако носеше дрехи, щеше да направи стриптийз…

Кетрин се засмя и Тара най-после забеляза, че приятелката й изглежда изключително добре.

— Купих прежда за пуловера на Томас — съобщи гордо тя.

— Страхотна новина.

— Така си е. Поемам пълен контрол върху живота си. Плетене, диети и никакво харчене. Ставам друг човек.

Тара се опита да забрави за чисто новите обувки на задната седалка на колата си.

— Е, къде беше днес? Звънях ти в три и половина, а ти още обядваше.

Кетрин не отговори.

— Къде беше? — повтори Тара.

— А? Съжалявам! Какво каза? — отнесено попита Кетрин.

Какво й ставаше, по дяволите? Имаше нещо различно. Блясък в очите. Игрива усмивка.

— Къде беше на обяд? — попита Тара раздразнено. — Слушаш ли ме изобщо?

— Да — неубедително кимна Кетрин.

Тара се вторачи в нея. Кожата й беше порозовяла и свежа като праскова. Очите й блестяха тайнствено.

— Да не си… да не си правила секс с някого?

— Не съм!

— Е, нещо ти се е отразило много добре. Влюбена ли си?

— Не.

— А някой да е влюбен в теб?

— Не — отговори Кетрин, но Тара долови леко колебание.

— Аха! — извика тя. — Някой си пада по теб! Кой е? Разкажи ми.

— Няма нищо за разказване.

Тара се въодушеви. Зарадва се, че имаше нещо хубаво в живота поне на една от тях.

— Обзалагам се, че е великолепен — ухили се тя. — Мъжете ти винаги са такива.

В редките случаи, когато Кетрин имаше гадже, то бе бе невероятно готино. Направо зашеметяващо. Недостижимо за Тара. Е, връзките продължаваха доста кратко, но все пак…

— Сигурно е някой от службата. Къде другаде би могла да се запознаеш с мъж?

— Дръж се прилично!

— Какво ти става? Какво лошо има в това да харесваш някого?

— Не харесвам.

— Добре. Какво лошо има в това да харесват теб?

Кетрин не отговори. Но блясъкът в очите й помръкна, а лицето й се скова в каменно изражение.

— Кетрин — нежно каза Тара, — знам, че и преди сме спорили по въпроса, но да си влюбена е хубаво. Знам, че не искаш да се лишиш от прочутия си самоконтрол и да се почувстсваш уязвима, но понякога трябва да рискуваш.

— Връзките са скапана работа от начало до край — студено отвърна Кетрин.