Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Както и да е — примирено и едва ли не със сълзи на очи каза Найджъл, — той е ирландец и сигурно е член на ИРА.

— Ирландец ли беше? — разочаровано попита Линда. — Не обичам ирландците.

След като затръшна вратата, Лоркан се върна в леглото. Не беше толкова ядосан, колкото се преструваше. Всъщност изпитваше облекчение. За момент се бе уплашил, че миналото му е излязло наяве и ще го арестуват. За абсурдното престъпление секс с малолетна.

А вместо това една жена бе използвала момчетата в синьо в отчаян опит да го накара да говори с нея. Случваше му за пръв път и наистина бе поласкан.

В понеделник сутрин, когато се събуди, Тара умираше от глад, но бе твърдо решена да не яде. Гладът е мой приятел, повтаряше си тя упорито, докато лежеше в леглото и пиеше черното кафе, което Томас й бе оставил. Гладът е най-добрият ми приятел.

Беше спала лошо през нощта и дори се събуди по някое време, обзета от див страх. Ами ако Томас спре да я обича и я изостави? Ако в събота вечер е осъзнал, че вече не иска да е с нея? Какво щеше да стане тогава? Вече бе на тридесет и една и наистина нямаше време да започва отново. Беше се ужасила, когато Аласдър я заряза, но тогава бе едва на двадесет и девет и дори не подозираше каква късметлийка е. Неженените мъже над тридесетте бяха като златен прах — нужни са години, за да ги намериш. А ако случайно откриеше, щеше да й се наложи да чака търпеливо и да се преструва на несериозна поне първата година. Дотогава щеше да стане на тридесет и четири или тридесет и пет. Господи! Зловеща старост!

Тара се надигна да се облече и се зарадва, че Томас вече е отишъл на работа. Сигурно отново щеше да се ядоса, ако я видеше как се опитва да се натъпче в дрехи, които са й прекалено тесни. Въпреки студеното време тя нервно се потеше и не успяваше да закопчае упоритото копче на полата си.

От известно време носеше четиринадесети размер, уж само временна мярка, докато свали няколко кила и се върне към дванадесети. Всъщност дори дванадесети размер бе само временен, докато отслабне като хората и се върне към любимия десети. Но кошмарно стегнатият колан на полата, който смаза вътрешностите й, подсказваше, че ще е по-разумно да се снабди и с малко дрехи шестнадесети размер. Само временно, разбира се. Докато свали няколко кила и се върне към четиринадесети.

Шестнадесети размер! Каква ужасяваща мисъл! А после осемнадесети и двадесети! Докъде щеше да стигне?

Най-после си закопча и сакото. Цялата бе плувнала в пот, чувствстваше се толкова изтощена, че беше готова да се върне в леглото. Мразеше тялото си. Господи, как силно го мразеше! Имаше чувството, че всички тези сланини не може да са нейни.

Да, не са мои, напомни си тя. Просто неканени гости, които бяха прекалили с гостоприемството й. Дните им бяха преброени.

Тара се насили да се погледне в огледалото, преди да тръгне. Изглеждаше ужасно. Елегантнотой сако бе опънато грозно по издутото й шкембе.

Дебела съм, осъзна ужасено тя. Вече съм официално дебела. Не само закръглена или приятно дебеличка, а направо тлъста. Завладяха я черни мисли. Вече няма да мога да се качвам в автобуса. Ще трябва да си купувам два билета за самолет заради огромния си задник. Малки момченца ще ме замерват с камъни. Ще чупя столовете на хората, когато отида на гости. Ще ме понижат, защото всеки знае, че слабите вършат повече работа от дебелите. Ще ми трябва крик, за излизам от колата си. Хората ще ме смятат за пълна загубенячка, защото излишните килограми говорят за нещастен живот. Ще се наложи да лъжа, че имам хормонални проблеми.

Не заслужавам да изляза от къщи. Трябва да се срамувам от себе си.

Внезапно долови презрителния поглед на кльощавата Берил, която можеше да яде колкото си иска, и изпита непреодолимо желание да я срита. После неохотно излезе от къщи. Отвращението й бе толкова силно, че едва ли не очакваше хората да натиснат клаксоните си и да започнат да викат „Вижте онази дебела крава!“

Валеше проливен дъжд и Тара бе изключително благодарна. Никой не обръщаше внимание на другите в такова време. Колата й бе яркооранжев и шумен Фолксваген, купен на старо. Подвижна кочина, която вонеше на цигари. Подът бе обсипан с касети, стари вестници, опаковки от шоколад, празни кутии от кола. Виждаха се дори и чифт вехти гащи, с които бършеше прозорците, когато се запотяха. Чистачките й не работеха, затова на всеки светофар трябваше да изскача от колата, за да бърше предното стъкло и да се бори с нахалните хлапета, въоръжени с парцали и гъби, които искаха да го измият и дай измъкнат една лира. Пътят до работата й бе доста дълъг и когато най-после пристигна, бе мокра и изтощена.