Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Защо искаш да му бъдеш приятелка? — попита ревниво Кетрин. — Защото е… — тя се поколеба, преди да изрече забранената дума — гей ли? Или защото момичетата от Лимерик се подиграха на сандалите ти миналото лято?

Кетрин се надяваше да открие нещо съмнително в мотивите на Тара. В онези дни да имаш приятел гей бе рядко сьбитие, което със сигурност щеше да впечатли момичетата от Лимерик, та дори и от Дъблин. Много по-силно, отколкото тениска с лъскави мъниста и чифт бели ботуши с ресни.

Тара бе шокирана от намека на Кетрин, че гледа на Финтан като на моден аксесоар.

— Не — твърдо отговори тя. — Защото той няма никакви приятели.

Кетрин не можеше да бъде убедена толкова лесно.

— Добре де — кисело промърмори тя. — Всъщност той въобще не е гей. Как би могъл, когато в Нокавой няма друг гей?

За нейно учудване тази шокираща информация не разколеба Тара и Кетрин трябваше да изтърпи няколко агонизиращи седмици, докато приятелството им с Финтан бъде циментирано. Онемяла от страх, тя бе сигурна, че щом Финтан и Тара официално станат приятели, ще я изоставят. Със замръзнала на скованото си лице усмивка тя копнееше Тара да я успокои, но не знаеше как да я помоли.

— Ние с теб винаги ще бъдем най-добри приятелки — увери я я Тара, доловила тревогите й, — но не можем да оставим бедния Финтан съвсем сам.

— Бедният Финтан! — промърмори Кетрин саркастично.

За нейно огромно учудване двамата с Финтан веднага станаха невероятно близки. Толкова близки, че Тара едва не се почувства пренебрегната.

Имаха много общи неща. И двамата бяха израснали без бащи — таткото на Финтан починал, когато той бил само на шест месеца. Освен това Финтан харесваше кроткия външен вид на Кетрин, който не издаваше острия й хаплив език. Планът му беше да я превърне в нещо като Холи Голайтли от „Закуска в Тифани“.

— Имаш дребните и красиви черти на Одри Хепбърн — обясни й той мило, а Тара се опита да скрие завистта си.

И макар да се колебаеше, когато ставаше дума за шапки с широки периферии и ръкавици от „Живанши“, Кетрин бе замаяна от облекчение, че Финтан я одобрява. Сега вече имаше двама приятели!

Баба й обаче не прие много добре приятелството й с Финтан.

— С кого беше? — попита я Агнес една вечер в началото на пролетта, когато Кетрин се прибра със зачервени от студа бузи.

— С Тара и Финтан О’Грейди — гордо отговори Кетрин.

— Финтан О’Грейди — повтори Агнес. — Я ми кажи защо той се облича в роклите на майка си?

— Защото е гей — обясни Кетрин.

— Гей! — изсумтя Агнес вбесено. — Ама че дума! Гей!

Кетрин и Делия я погледнаха шокирано — Агнес бе човек с широки разбирания.

— Ще му дам аз един гей, когато го видя! — заплаши тя.

Делия побесня от възмущение и веднага реши да организира благотворителна разпродажба на кексчета в помощ на хомосексуалистите.

— Мамо… — заекна тя, — искам да кажа… Агнес, трябва да се отърсиш от предразсъдъците си. Финтан има право на сексуални предпочитания…

— Не говоря за сексуалните му предпочитания — избухна Агнес. — И пет пари не давам за тях. Ако иска, да ходи да оправя кокошките, негова работа. Говоря за думата „гей“. Навремето беше толкова хубава дума и значеше „весел“ — замечтано продължи тя.

Фиделма, майката на Тара, бе очарована от Финтан. От училище тримата приятели отиваха у Тара, където Финтан се настаняваше на двойното канапе, подвиваше грациозно крака под себе си, пушеше с дълго цигаре от абанос и обсъждаше различни филми с Фиделма. Тримата по-малки братя на Тара — Майкъл, Джерард и Киъран — надничаха в стаята и се присмиваха на странното екзотично създание. В това време Фиделма и Финтан говореха оживено за „Мъжете предпочитат блондинки“, „Сладък живот“ или някой от другите филми, които Фиделма бе гледала, докато работеше в Лимерик, преди да се омъжи за Франк и да се премести в Нокавой.

Мозъкът на Тара спираше да функционира по време на филмовите критики, но си струваше да ги изтърпи само за да види как баща й беснее. Умираше от кеф, когато той нахлуваше в стаята и изсъскваше яростно на жена си:

— Разрешено ли е на този паун да пуши? Сигурен съм, че Джейн Ан не му позволява.

Удоволствието й се засилваше, когато Фиделма отговаряме спокойно:

— Струва ми се, че няма нещо, което Джейн Ан да не му позволява.

Франк Бътлър имаше тежък характер. Беше абсолютен деспот и всички се страхуваха от него. Нищо не му доставяше удоволствие. Двамата с брат му имаха дребен общ бизнес — продаваха торф. И винаги когато зимата бе мека и хората благодаряха на Всевишния за нея, Франк Бътлър беснееше.