Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Бързо, бързо! — нареди им той, като отказа да влезе в апартамента. — Побързайте, момичета! Пред външната врата едва не бях съборен на земята от един върховен тип. Носи се по улицата като викинг. Сандро го следи накъде ще отиде.

Той хвана Кетрин за ръката и се опита да я повлече към стълбите.

— Беше огромен — продължи Финтан, — а и имаше — знам, че ще ви е трудно да повярвате — великолепна червена коса. Червена коса! Невероятно красив! Кетрин, какво ти става? Имаш вид на ужилена от пчела.

— Нищо ми няма.

— Ела да зърнеш онзи тип, преди да е изчезнал.

— Навън вали.

— Ама че си глезла! Хайде, Тара!

— Не тази вечер, скъпи.

Обичаше Финтан, но не можеше да се насилва да излиза на студа и да зяпа някакъв кретен с червена коса.

— Хайде, влизай най-после! — нареди му тя. — Ела и ни покажи фантастичното си яке.

— И ти ли, Бруте? Не разбирам защо и двете сте такива лигли — изсумтя Финтан, но осъзна, че викингът сигурно вече е доста далеч, затова пъхна два пръста в устата си и изсвири пронизително.

Чу се шум от тичащи крака и Сандро се появи.

— Богът на любовта се отдалечава — задъхано им съобщи той. — Ако не побързаме…

— Забрави, Сан — прекъсна го Финтан. — Не ги интересува.

Сандро ги изгледа ужасено и Финтан промърмори:

— Да, знам.

— Момичета! — изсумтя недоволно Сандро.

— Влизайте вътре, вие двамата — нареди им Кетрин и влюбените гълъбчета побързаха да изпълнят заповедта.

— А защо преследвате мъже по улицата, след като практически вече сте женени? — запита ги Тара, когато се настаниха на канапето.

— Какво лошо има да погледаш? — ухили се Сандро. — Да не би да сме го отвлекли?

— А не го направихме, защото си забравихме голямата мрежа у дома — сръга го в ребрата Финтан и двамата избухнаха в див смях.

— Откачалки! — въздъхна Тара. — Вие сте страхотни късметлии. Никога ли не се ревнувате? Никога ли не се чувствате несигурни?

— Не — отговориха те едновременно.

— И как така?

— Защо да ходиш за хамбургер, когато у дома имаш филе? — каза Финтан с напевен глас.

— О, това е толкова сладко! — прошепна Тара и едва се сдържа да не заплаче.

Лека тъга нахлу в стаята, но щом стигна до Кетрин, подви опашка и избяга.

— Е, понякога е приятно да хапнеш и хамбургер — наруши мълчанието Сандро.

— Няма лошо и само да огледаш хамбургерите — добави Финтан предпазливо.

— Ако Томас се опита да хвърли мрежа върху хубава жена на улицата, ще му отрежа топките — призна Тара. — Знам, че всички го мразите, но…

— Не го мразим — прекъсна я Кетрин.

— Аз го мразя — възрази Финтан.

— Аз също — подкрепи го Сандро, — а и Лив.

— Е, и аз го мразя — призна си Кетрин. — Съжалявам, Тара, абсолютно си права. Наистина го мразим. Продължавай.

Тара гледаше тъжно как тримата й приятели се превиват от смях.

— Шегувам се — бързо отстъпи Кетрин, която за разлика от Финтан обикновено успяваше да прикрие презрението си към Томас.

Не й беше лесно. Като добра приятелка бе длъжна да внуши на Тара, че заслужава нещо по-добро от Томас, но също така бе длъжна и да изслушва проблемите й. А ако Тара осъзнаеше до каква степен Кетрин презира гаджето й, никога повече нямаше да споделя с нея, а това нямаше да е добре за Тара. От друга страна обаче, щеше да е много добре за самата Кетрин — кръвното й скачаше до небето всеки път, когато чуеше за поредната простотия на Томас.

— Знам, че всички го мразите — повтори Тара, — но не виждате онова, което виждам аз.

— Разбира се — промърмори Финтан, без да посмее да погледне останалите в очите, за да не се разхилят отново.

— Знам, че понякога е… труден. Но е такъв, защото майка му го е изоставила. Обича ме и никога няма да ми изневери. А това е важно, особено след…

Всички зачакаха. Знаеха сценария.

— Особено след… — изхълца Тара неочаквано. — Особено след…

— … след като Аласдър те заряза — меко довърши Финтан.

— И се ожени за друга — добави Кетрин.

Тара ги изгледа подозрително.

— Вечно ли с това ви досаждам? — ужасено попита тя.

— Не — мило излъга Финтан. — Две години са нищо.

— Сигурни ли сте?

— Разбира се, че сме сигурни — извикаха всички в хор.

Стана време да огледат дрехите на Финтан.

— Мога ли да пипна якето? — попита Тара с благоговение. — Твое ли е или назаем?

— Взех го от гардеробната. Кармела ще си направи жартиери от червата ми, ако разбере.

— Дрехите ти стоят прекрасно — въздъхна Тара завистливо. — А откакто свали няколко килограма, изглеждаш направо супер.