Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

След петнадесет мълчаливи минути се завлякоха обратно до колата и се прибраха у дома. По пътя към Лондон заваля силен дъжд.

Финтан и Сандро прекарваха деня несравнимо по-добре от Томас и Тара. Бяха обядвали в „Съркъс“ с група весели приятели, а сега седяха у дома и четяха неделните вестници. Финтан се бе опънал по гръб върху модерното канапе от бежова кожа, а краката му почиваха в скута на Сандро.

Духовната им връзка бе толкова силна, че почти не им се налагаше да говорят.

— Прочете ли…

— Майкъл Бейуотър?

— Аха.

— Смешно.

— Да.

Последва дълго, изпълнено с нежност мълчание.

— Мислиш ли…

— … пухкав килим с рози? Харесва ми. Можем да потърсим…

— … следващия уикенд. Ще го направим.

Отново нежно мълчание.

Сандро сгъна културната страница на „Индипендънт“ и отвори уста, за да помоли приятеля си за спортната, но Финтан го изпревари и му я подаде.

Запознаха се преди шест години, Финтан още живееше с Тара и Кетрин. Сандро им бе съсед.

Още в деня, когато се нанесе в апартамента в отсрещния край на коридора, Финтан забеляза дребната му слаба фигурка, нежното лице, обръснатата глава и кръглите очила и веднага се влюби. Беше настъпил подходящият за това момент, тъй като от година се оплакваше, че му е писнало от безразборни връзки и се нуждае от истинска любов.

От писмата в пощенската кутия разбраха, че името на новия обитател е Сандро Чети. Винаги когато срещнеше някой от тримата приятели в коридора, той бе изключително мил и дружелюбен и една сутрин Тара смело го спря, разпита го н научи, че Сандро е от Рим и е архитект по професия.

— Италиански жребец — ухили се Финтан.

— Жребец не е съвсем точно — възрази Тара. — По-скоро италианско пони.

И името си остана завинаги.

— Не знам дали е гей — агонизираше Финтан. — Не долавям никакви сигнали.

— Нито пък аз — утеши го Тара. — Надали е хетеросексуален.

— Може да е извънземен — долетя гласът на Кетрин от банята.

— Излиза! Излиза! — развика се Тара, а Финтан се спусна към прозореца и се втренчи в Сандро, който се носеше елегантно по улицата, издокаран в модерен костюм и лъскави обувки „Док Мартен“.

— Не е ли прекрасен? — въздъхна Финтан. — Не съм виждал по-сладко създание от него.

През следващите няколко седмици всичко, което Сандро правеше или казваше, само засилваше любовта на Финтан. Една вечер пред къщата стана катастрофа, а на следващата сутрин Сандро стоеше на улицата с блеснали от вълнение очи.

— Спях си кротко и изведнъж… Бум! — извика той, като разпери ръце, сякаш дирижираше оркестър. — Чувам адски шум, тичам до прозореца и виждам стъкла навсякъде!

По-късно Финтан повтори всяка дума на Сандро.

— „Виждам стъкла навсякъде!“ Как някой би могъл да устои на това? „Спях си кротко.“ Момчето е същински ангел! — въздъхна той. — Не, не издържам повече!

Времето си течеше и Финтан продължаваше бурния си живот — клубове, купони, дискотеки, — като вечно се надяваше да мерне Сандро в някой от гей-клубовете. Но това не стана и жизнерадостта му започна да се изчерпва, докато един ден мрачно каза:

— Животът ми загуби смисъл.

Развръзката дойде късно през нощта, когато Финтан се прибираше у дома, издокаран в бял панталон по последна садо-мазо мода. Той слезе внимателно от автобуса и запристъпя предпазливо, тъй като крачолите му пречеха да се движи свободно. Внезапно бе заобиколен от банда хулигани, обременени от предразсъдъци и прекалено много свободно време. Финтан се помъчи да избяга, но не успя и бе пребит жестоко. Кретените го оставиха да лежи на улицата в безсъзнание.

Прекара три дни в болница, а когато се прибра у дома, Сандро му предложи подкрепата си, като обясни, че ще седи по цял ден при него, докато момичетата са на работа. Финтан приличаше на оцелял след влакова катастрофа, но бе толкова депресиран от несправедливостта, че не прояви никаква суета.

Сандро му приготвяше чай и супи и му помагаше да пие през сламка. После, тъй като Финтан едва виждаше с подутите си насинени очи, предложи да му почете.

— Благодаря ти много. Избери списание от онази купчина там.

Финтан махна с ръка към масичката и Сандро пристъпи колебливо към нея, като се чудеше какви ли бяха списанията. Оказаха се туристически брошури.

Мрачното настроение на Финтан се изпари. Лежеше кротко и слушаше как обектът на желанията му нашепва сладки думи в ухото му:

— Басейн с бар, идеално поддържан парк, климатик, кафенета, ресторанти и игрища.