Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Реши да звънне на майка си, защото искаше да поговори с някого, който я обича, но попадна на баща си.

— Майка ти я няма — съобщи той с обичайния си мрачен тон.

— Къде е отишла толкова рано сутринта?

— А ти къде мислиш, езичнице?

Тара изпита още по-голяма нужда от обич и звънна на Кетрин. Не се страхуваше, че и тя може да е отишла на църква.

— Не те събудих, нали?

— Няма проблеми — отговори Кетрин. — И без това трябва да ходя на работа.

— В неделя? Горките рекламаджии!

— Обикновено не работя в неделя, но идва краят на счетоводната година.

— Чувствам се ужасно — оплака се Тара.

— Витамин С и освежаваща разходка — посъветва я Кетрин.

— Гълтам аспирините като бонбони, но не ми помагат много. Всъщност нямах предвид махмурлука, макар че е кошмарен.

— Какво става?

— Не мога да ти обясня сега, защото ще закъснееш за работа. Исках само да те питам нещо. Никой не го удря гръм два пъти, нали?

— Знаеш, че е възможно — каза Кетрин с най-нежния си глас, тъй като разбра, че става дума за нещо важно. — Спомни си как покривът на Били Куили изгоря, а после, две години по-късно, когато включи тостера си по време на друга буря, и той самият се опече.

— Нямах предвид буквално — изхленчи Тара. — Но все пак ти благодаря.

— Съжалявам — утеши я Кетрин. — Кажи ми какво не е наред.

— Може и да няма нищо.

— Ела довечера у нас.

— Благодаря за поканата. Страхотна си!

Кетрин отгатна за какво става дума. Никога не бе смятала, че връзката с Томас ще продължи повече от няколко месеца, и вече от две години очакваше раздялата.

Не хареса Томас още от самото начало. Разбира се, беше доволна, че Тара има ново гадже, защото бе станала свидетел на дивата й мъка след раздялата с Аласдър. Да не споменаваме и факта, че колкото и добър приятел да си, никак не е лесно да живееш в един апартамент с истерична жена, чието сърце е било разбито.

Но инстинктът й подсказа, че Томас не е подходящ за Тара.

— Струва ми се, че Тара си е хванала ново гадже — промърмори Финтан, когато за пръв път видя как Тара и Томас се целуват страстно в кухнята на Доли, забравили, че на света има и други хора, освен тях.

— Аха — изсумтя Кетрин в потвърждение.

— Какво има?

— Не знам. Може да е заради кафявите му джинси.

— Кафявото е модерно в момента.

— Но джинсите са ужасни! А и ризата му е кафява.

— Не се настройвай против кафявото — посъветва я Финтан. — А и може да е свестен човек.

Но по-късно, когато се прибираше с Тара, Кетрин и Лив, Томас отказа да даде своя дял от сметката за таксито.

— Не — твърдо заяви той. — Ако не бях с вас, щяхте да си я платите. Тъпо е да печелите от мен. Казвам каквото виждам.

Кетрин избухна в смях. Може би Томас наистина беше готин.

— Казвам каквото виждам? Страхотно! — извика тя и продължи с насечен йоркширски акцент. — По-добре не им се давай! Където има дим, има и огън! Не получаваш нещо срещу нищо! Влюбена съм в тези северняшки изрази. Има ли още?

Внезапно осъзна, че Тара, Томас и Лив са притихнали, и в същия момент приятелката й изсъска:

— Затвори си голямата уста!

Тогава разбра, че Томас не се шегува. В напрегнатата тишина Тара плати на таксиджията. А докато Кетрин гледаше как Томас влиза в апартамента им и потегля направо към спалнята на Тара, й се струваше, че ще се пръсне от възмущение.

„Казвам каквото виждам“ бе любимият израз на Томас. А това, което виждаше, рядко му харесваше. И той винаги казваше тежката си дума.

В деня след запознанството му с Тара, когато всички се бяха проснали удобно във всекидневната, Кетрин реши, че е време да поразтребят малко, макар да знаеше, че ще има възражения.

— Трябва да сваля това бреме от гърдите си… — започна Кетрин.

— Наричаш това гърди? — грубо я прекъсна Томас.

Тара избухна в толкова силен смях, че дори Томас се сконфузи. А когато Кетрин се съвзе от шока и се опита да възрази, той отново я прекъсна.

— Вярно е, нали?

— Не това е важното — ледено му обясни Кетрин. — Признак на лошо възпитание е да…

— Но е вярно, нали? — упорито повтори той. — Нямаш цици. Това си е факт и няма да те лъжа.

— Никой не ти е искал мнението — отвърна тя.

— Не можеш да понесеш истината, а? — ухили се презрително той. — Прекалено си крехка. Казвам каквото…

— … каквото виждаш — довърши Кетрин вместо него. — Знам.

За броени дни Томас успя да обиди всички приятели на Тара. Нарече Лив „великанка“ и ужасно я разстрои. А когато го запознаха официално с Финтан, колебанието му да се ръкува с него и скоростта, с която след това си избърса ръката в джинсите, им показаха ясно, че великият Томас не одобрява хомосексуалистите.