Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Томас едва ли щеше да се зарадва, ако му ушиеше на ръка дънкова пола и елече. Но идеята да му подари някаква дреха й хареса и внезапно реши какво да направи. Щеше да… да… му оплете пуловер!

На следващата сутрин Тара се събуди прекалено рано. Нещо не беше наред. Тежък махмурлук. Вече съм твърде стара за пиянства, помисли си тя, докато гълташе шепа болкоуспокоителни. Постепенно болката изчезна, но мрачното предчувствие за приближаваща катастрофа я последва от спалнята към банята и кухнята.

Въпреки снощния си обет да мине на диета Тара изпита вълчи глад. Махмурлукът винаги й действаше по този начин. Някои хора не можеха да погледнат храна след тежко пиянство, но тя имаше чувството, че никога в живота си не е хапвала нито залък. Стомахът й къркореше. Копнееше за въглехидрати. При мисълта за препечени филийки усети прилив на адреналин, още малко и щеше да полети.

Предпазливо затвори кухненската врата, за да не усети Томас с какво се е захванала, и пъхна две филийки в тостера. Побесняла от нетърпение, се втренчи в него, сякаш искаше да му внуши да побърза. Ако веднага не сложеше нещо в устата си, щеше да си изгризе ръката. Но в шкафовете имаше само спагети, консервирани домати и котешка храна. Томас отдавна бе прочистил кухнята от бисквити и чипс, опитвайки се да премахне съблазните от погледа на Тара.

Най-после филийките изскочиха и тя с треперещи ръце намаза едната със сирене, а другата — с конфитюр. Докато ги тъпчеше в устата си, пъхна още две в тостера. После още две. Оргия с прекрасни препечени филийки и тя се почувства в рая. Филийки с фъстъчено масло, със сирене, с конфитюр.

Цялата в трохи, тя поглъщаше филийките, облегната на кухненската врата и наострила уши, за да не пропусне ставането на Томас.

На кухненския прозорец се появи някой и Тара подскочи стреснато. После осъзна, че проклетата Берил бе вперила презрително зелените си очи в нея. Тарай показа среден пръст и се върна към препечените филийки, но когато протегна ръка да сложи следващите в тостера, откри, че хлябът е свършил. О, Господи! Беше изплюскала целия пакет! Томас щеше да забележи и да се почуди какво е станало. Обзе я моментна паника, но Тара бързо я прогони. Проблемът не беше нерешим, нали? Просто трябваше да излезе и да купи хляб, преструвайки се, че отива за вестници. Ако пакистанската бакалия на ъгъла не беше отворена, макар бедните хорица да се трудеха неуморно, за да си изкарат хляба, щеше да се завлече до денонощния магазин. Облече се тихо, за да не събуди Томас, и излезе в мъгливата влажна утрин под подозрителния поглед на Берил. Нямаше да се учуди, ако проклетата котка я издадеше.

Бакалията не работеше, затова отиде до денонощния и купи хляб и вестници. Внезапно осъзна, че си купува и три понички — една шоколадова и две с карамел, които изяде по нреме на бавната си разходка към къщи. Изхвърли опаковките им в кофата за боклук на съседите. Изтръска трохите от дрехите си, прокара език по зъбите си, за да премахне издайническите следи, и събра сили да влезе в апартамента.

Томас още не беше станал, което означаваше, че може да продължи да яде колкото си иска. Но лудостта й бе преминала. Плюскам свирепо само заради махмурлука, утеши се Тара и запали цигара. Ще започна истинска диета от утре, а и днес ще се постарая да не ям повече. Седна до кухненската каса и се опита да прочете вестника. Беше ужасно да се събудиш толкова рано в студена и влажна неделна сутрин през октомври. Би могла да си легне отново с вестника в ръка, но се страхуваше да не събуди Томас. И тогава внезапно осъзна защо настроението й беше толкова лошо. Виновни бяха снощните приказки на Томас.

В същия миг стомахът й се сви, но този път не от глад, а от притеснение. С решителност, породена от ужасния страх, тя се опита да разсъждава трезво. Какво от това, че Томас не искаше да забременее? И тя самата не го желаеше. Двамата просто бяха дрънкали безсмислени дивотии. Голяма работа!

Разговорът им нямаше нищо общо с проблемите с Аласдър. Та тя живееше с Томас! При това той й беше предложил да се нанесе при него. Можеше ли да иска още доказателства за любовта му? Е, подозираше, че очите му бяха заблестели при мисълта за спестените пари от ипотеката, а не от силна страст, но какво от това?

Беше залагала само на сигурно през последните две години. Никога не притискаше Томас, дори не споменаваше думата „брак“. Ако продължаваше в същия дух, накрая всичко щеше да се нареди. Нямаше защо да се тревожи. Томас я обичаше и този път щеше да се получи. Никой не го удря гръм два пъти.