Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Полупансион?

— Само стаи. Но пък ресторантите са три. Грил на плажа и бар.

— Е, не че някога ще отида по тези места — промърморил Финтан, — но е приятно да си мечтаеш. Каква е температурата по това време на годината?

Сандро се консултира с таблицата в края на брошурата, после внезапно я метна на пода.

— Ужасно съм вбесен от това, което онези проклети животни ти причиниха — свирепо каза той.

— Наистина ли? — едва не се задави Финтан.

— Бесен съм, че могат да постъпят така с гей, а най-вече съм бесен, че постъпиха така с теб!

Финтан се зачуди какво ли точно означава това. Дали Сандро не беше само мекосърдечен либерал? Хетеросексуален либерал?

За щастие не беше така. Сандро се оказа истински гей. Призна, че преди две години приятелят му починал от „вируса“.

— Мислех, че никога повече няма да обичам — сподели той, — но те гледах как влизаш и излизаш от апартамента — призна свенливо, навел глава, и Финтан застина в очакване — и много те харесах. А после ми донесе писмата и рекламите за пица и чистене на прозорци и разбрах, че си адски мил човек.

Като внимаваха да не разместят пострадалата челюст на Финтан, двамата се целунаха за пръв път. Финтан бе завладян от толкова силно щастие, че едва не заплака. И от този ден нататък станаха най-щастливата двойка на света. Бяха лудо влюбени. Сандро бе въодушевен, че отново обича някого, а Финтан най-после бе срещнал сродна душа.

— Сега вече разбирам защо говорят за „другата половинка“ — призна той. — Точно това е Сандро за мен.

И двамата бяха страдали много — Финтан от травмата от побоя, а Сандро от смъртта на бившия си приятел, затова бяха, изключително нежни и грижовни един към друг. В същото време и двамата притежаваха неизчерпаема енергия, огромен кръг от приятели и нужда от светски забавления. Английският на Сандро се подобри за нула време. Само дето го говореше с ирландски акцент.

Шест месеца по-късно двамата си купиха чудесен апартамент в Нотинг Хил. Сандро впрегна архитектурните си умения, събори безброй стени и изгради нови. Домът им стана великолепен и накрая се появи в „Уич Хаус“ и „Ел Декорасион“.

— Хайде, ставаме — каза Финтан и свали крака от скута на Сандро. — Да свършим туй-онуй и да се видим с този-онзи. Искаш ли по-късно да отидем до Кетрин?

Сандро кимна ентусиазирано. Още една причина, поради която се разбираха отлично. Финтан вървеше в пакет с Кетрин и Тара и бе убеден, че ако обичат него самия, трябва да обичат и приятелките му. Дори навремето бе зарязал едно гадже, защото не бе харесало Кетрин и се бе изразило крайно неласкаво за нея.

— А след Кетрин ще отидем да пийнем и да потанцуваме — предложи Сандро.

— Разбира се. В такъв случай трябва сега да ти подредим багажа за Норуич, защото утре ще бъдеш изморен — каза Финтан и се засуети.

На следващата сутрин Сандро трябваше да замине в командировка и цяла седмица щеше да работи върху една къща в Норуич.

— Донеси да ти изгладя ризите — нареди му Финтан.

— Знаеш, че не е нужно да го правиш — възрази Сандро. — И аз бих могъл да опитам.

— О, не! Никога няма да ги изгладиш толкова хубаво.

— Добре — съгласи се свенливо Сандро. — Благодаря.

Финтан извади дъската за гладене и Сандро му подаде пет ризи.

— Какво трябва да си приготвя? — извика той откъм бежовата спалня в японски стил, където бе проснал куфара си на издигнатото върху платформа легло.

— Пет чифта гащи, пет чифта чорапи, паста за зъби, зарядното за мобилния…

— Може ли да взема джинсовото ти яке?

— Няма ли да ти е прекалено голямо?

Финтан с любов изглади всички ризи и ги подреди грижливо в куфара.

— Добре, готов си. А сега трябва да звънна на майка ми.

Всяка неделя, без изключение, Финтан се обаждаше на майка си. Джейн Ан бе страхотна, нищо че беше седемдесетгодишна ирландска католичка. Знаеше, че Финтан е гей, и нямаше нищо против. Единственият проблем бе свързан със; „съквартиранта“ на сина й. Финтан още не бе измислил как да подхване разговора, за да й обясни, че живее с приятеля си. Отново реши да остави тази тема за друг път. Вдигна телефона и двамата доста си побъбриха. Естествено, повече говореше Джейн Ан. Нокавой бе изпълнен с драми. Три телета избягали от ливадата на Кланси, унищожили живия плет в градината на пастора и сега икономката му отказвала да поздравява Франси Кланси. Делия Кейси организирала благотворителен базар в помощ на гладуващите деца в Руанда.

Най-вълнуващата новина беше, че в кафенето вече продавали шоколадови еклери.