Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

След тези думи избухна в бурен плач. В същия момент пристигна доставчикът на пица и докато Кетрин и Сандрс утешаваха Тара, Финтан отиде да уреди сметката. Не можа да устои и хвърли поглед към улицата, за да види дали красивият викинг още се разхожда там. Но Лоркан отдавна бе изчезнал.

Веднага щом заваля, Лоркан забърза към къщи. Не обичаше да стои под дъжда, защото красивата му копринена коса неизбежно се превръщаше в рошава безформена топка. Страхуваше се, че ако се затича, няма да изглежда изискан, затова когато след двадесет минути се прибра в апартамента си, приличаше на Роналд Макдоналд и му се наложи да си измие косата. Е, бездруго тази вечер щеше да си прави маска. В момента, когато Финтан напразно оглеждаше улицата, Лоркан се готвеше да увие главата си в розова хавлия. Той втри остатъка от балсама в краищата на косата си, усмихна се като за пред камера и прошепна:

— Защото го заслужавам.

Финтан се върна при останалите с кутиите пица.

— Съжалявам — хлипаше Тара. — Адски ми е трудно в момента — Томас, рожденият ми ден, дебела съм и изкарах кошмарен ден на морето, а неизтриваемото ми червило се оказа пълен боклук! Но всичко ще се оправи, когато сваля няколко кила и оплета пуловер на Томас… Ужасно съжалявам!

— Няма за какво да съжаляваш — утеши я Финтан.

— Точно така — подкрепи го Сандро.

— Не и когато си с нас — добави Кетрин.

— Ние сме най-близките ти приятели! — извикаха тримата едновременно.

Тара и Кетрин бяха приятелки още от началното училище. Финтан се появи в живота им по-късно, когато двете бяха на четиринадесет, а той — на петнадесет. Разбира се, познаваха го отдавна. Градчето беше малко и всичко се знаеше, още повече, че Финтан не беше като останалите момчета. Нежното отношение към майка му, лошата координация на движение и пълната липса на ентусиазъм да къса краката на жабите потвърждаваха категорично този факт.

Но едва през 1981 година, когато Финтан откри „Новите романтици“, разликата между него и останалите момчета стана повече от очевидна. Новата романтична мода бе завладяла цивилизования свят доста отдавна, но Нокавой вечно изоставаше с около шест месеца. Внезапно Финтан се понесе из улиците, издокаран в дрехи от блестящ жълт плат. Носеше копринена лента около главата си, лилаво червило и обици от перца, откраднати от рибарските принадлежности на брат му и боядисани в червено и синьо.

— Финтан О’Грейди си е пробил ушите! — съобщи някой развълнувано и слухът обиколи градчето за броени минути.

В Нокавой не бе имало такива вълнения от последната щуротия на Делия Кейси. Всички останаха ужасно разочаровани, когато се разбра, че обиците били с клипс. Въпреки това Финтан продължи да предизвиква любопитството на съгражданите си.

— Вижте го само — мърмореха те в задимените барове, магазините и пощата. — Разхожда се нагоре-надолу като паун. И е навлякъл хубавата покривка на Джейн Ан О’Грейди. Джеремая О’Грейди сигурно се обръща в гроба си.

При нормални обстоятелства Финтан сигурно щеше да бъде смачкан от бой от другите младежи. Отношението към него определено бе доста враждебно. Няколко от момчетата, които вечно киснеха на ъгъла, започнаха да го дразнят.

— Гаден педал! — подвикна един, когато мина покрай тях с копринения си тоалет.

— Мръсен перверзник! — добави друг.

Финтан им отговори съвсем спокойно:

— О, Оуен Лайънс, не говореше така миналата неделя зад краварника на Кронин. Нито пък ти, Майкъл Кени.

Момчетата бързо преглътнаха обидните си реплики и въпреки разпалените обяснения на Оуен Лайънс и Майкъл Кени, че Финтан лъже, сред тях се възцариха подозрения и страх.

Финтан имаше остър и хаплив език. Беше висок и як. И имаше четирима по-големи братя, които също бяха високи и яки. А и винаги готови да го защитят. Накрая момчетата от града решиха, че е най-разумно да го оставят на мира.

И тъй като бе избрал живота на аутсайдер или по-скоро той му бе наложен, Финтан нямаше приятели. Това направо късаше сърцето на Тара.

— Отчаян е — каза тя на Кетрин, докато го гледаха как върви по улицата, следван от мрачни погледи и сподавени обиди. — Сигурно се чувства адски самотен.

Внезапно в главата на Тара се роди гениална идея.

— Сетих се! Ние ще станем негови приятелки.

Двете тъкмо бяха излезли от възрастта, в която момичетата мразеха и презираха момчетата (обикновено между седем и дванадесет години). На четиринадесет вече нямаха нищо против тях и макар Финтан да не бе типично момче — Тара нямаше желание да му стане гадже, — тя твърдо реши да се сприятелят.