Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

За рекламите на тампони съществуваха две установени правила: за продукта се говори само с евфемизми и никъде не се появява червено.

Всички автоматично вдигнаха глави, когато Кетрин влезе в офиса, но щом видяха, че е тя, отново се наведоха. Не беше особено популярна сред колегите си. Не ходеше да се напива с тях няколко пъти седмично, нито пък спеше с някого от мъжете, затова те просто забравяха за съществуването й.

Сексът стоеше на едно от първите места в списъка с дейности на „Брийн Хелмсфорд“. И тъй като често се оказваше, че някой е спал с всичките си колеги от противоположния пол, пристигането на нов служител внасяше повече оживление, отколкото получаването на нова поръчка. За щастие творците бяха уволнявани и заменяни с такава скорост, че в компанията винаги имаше свежа кръв и нови тела, с които да си легнеш.

Наричаха Кетрин „Снежната кралица“. Тя го знаеше и единственото й възражение бе, че творците в една рекламна агенция би трябвало да проявят повече въображение.

Шефът на тампонената поръчка Джо Рот стоеше сред петима творци, които говореха разпалено, без да се изслушват един друг.

— Всеки знае, че можеш да скачаш с бънджи, ако носиш тампон.

— Да, но бънджи скоковете вече не са на мода.

— В момента е модерно кацането на някоя планета в Космоса.

Джо проследи с поглед как Кетрин отиде до бюрото си и включи компютъра.

— Добра работа, момчета! — похвали ги той. — Дори аз бих си купил от тези тампони. Направо ми се иска да имах мензис. А сега ни моля да ме извините. Време е за ежедневното ми разочарование.

Джо Рот бе изключително заинтригуван от Кетрин. Работеше в „Брийн Хелмсфорд“ едва от три седмици, което в рекламните агенции бе цяла вечност. Обикновено периодът бе предостатъчен да получиш страхотна поръчка, да те повишат два пъти, да те хванат в леглото с жената на шефа, да загубиш сериозна поръчка и да те уволнят. Естествено Джо смяташе, че зл три седмици би трябвало да постигне известен напредък с Кетрин, но вече не бе толкова сигурен.

През първия му работен ден Фред Франклин, дебел четиридесетгодишен пияница от Ланкастър, който му се падаше шеф, го отведе настрани. Първо се поинтересува кой е любимият отбор на Джо — беше „Арсенал“. После му каза няколко мъдри думи за новата работа: къде се намира машината за кафе, как да раздува разходите си и най-важното — кои жени си заслужава да сваля.

— Ето например Мартини — каза Фред, като посочи висока червенокоса зъбла. — Всеки може да се уреди.

— Мислех, че името й е Саманта — учуди се Джо.

— Технически погледнато е така — призна Фред. — Но я наричаме Мартини, защото е готова по всяко време и на всяко място. Страхотна е — ухили се той. — Би направила всичко. Абсолютно всичко! И никога не иска разните тъпотии, за които настояват повечето жени.

— Имаш предвид цветя и бонбони?

— Имам предвид телефонни обаждания или пък да помниш името й. Просто си пада по секса. Би те оставила дори да гледаш телевизия, докато го правиш. Страхотна е! — повтори Фред, после изрече най-голямата похвала, която би могъл да даде за жена. — Тя е като мъж с цици. А Флора — посочи той дребна жена с руси къдрици — прави чудеса с масло за масаж и хавлиена кърпа, но е малко смахната. Звънна на жена ми и й каза…

— Мислех, че името й е Кони — прекъсна го Джо.

— Така е — потвърди Фред. — Но я наричаме Флора, защото…

— … лесно се разтваря — сухо довърши Джо.

Фред му се усмихна доволно.

— Бързо загряваш! Смятам, че тук ще ти хареса, синко.

Джо не беше толкова сигурен.

— А какво ще кажеш за счетоводителката Кетрин? — попита небрежно той.

— Коя?

— Нали знаеш, онази слабичката сладурана, дето вечно носи костюми.

— Сладурана? — обърка се Фред. — Слабичка? Да не говориш за Лоло? — посочи той тъмнокосо, изключително мършаво момиче. — Не си падам по нея. Е, накарай я да направи онова нещо с пастата за зъби, докато ти смуче пишката. Но те предупреждавам, че не гълта. Страхува се да не надебелее.

— Мислех, че името й е Диърдри.

— Така е — потвърди Фред. — Прякорът й е Лоло, защото вечно е депресирана. Ревлива крава. Но поне не може да хленчи, докато ти прави свирка.

— Разбирам — кимна Джо, — но нямах предвид нея, а малкото ирландско момиченце.

Фред бе толкова шокиран, че едва проговори:

— Тази ли бе! — каза той накрая. — Тази суха стара чанта!

— Великолепна е — изненадано отвърна Джо.

— Великолепна, ако го прави великолепно — възрази Фред. — А тя не прави абсолютно нищо! Не бих си губил времето с нея, синко. Има толкова готини мацки, от които да избираш. Аз лично смятам, че Кетрин е лесбийка.