Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Здесь есть возможность читать онлайн «Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Бар „Последен шанс“: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Бар „Последен шанс“»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Те са приятели от времето, когато на мода бяха клиновете, розовите ластични джинси и „Дюран Дюран“.
Сега, вече прехвърлили трийсетте, живеят в Лондон, все така близки са, но само Финтан, единственият мъж в групата е намерил истинската любов. Тара е на диета, почти откакто се помни, и е заклещена в противна връзка с противния Томас. Тя все още вярва, че когато си на тридесет и една и вече си в бар „Последен шанс“, е по-добре да имаш мъж, който си държи дребните в старо дамско портмоне, отколкото да си сама.
А Кетрин не е съгласна. В живота й цари спокойствие и единствената й връзка, която иска, е тази с дистанционното на телевизора.
Но когато не искаш промяна, животът променя нещата вместо теб…
p-10 Източник:

Бар „Последен шанс“ — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Бар „Последен шанс“», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ало? — обади се задъханият глас на Делия.

Кетрин изпита познатото раздразнение.

— Здрасти, мамо!

— Кетрин! — ахна Делия. — Преди по-малко от пет минути говорех за теб. Нали, Агнес?

— Не — чу Кетрин гласа на баба си. — Не си говорила за нея. Освен ако не си го правила наум, което няма да ти е за пръв път.

— Наистина говорех за теб — настоя Делия. — Знаех, че телефонът ще звънне и ще те чуя. Винаги познавам. Имам дарба. Пророческа.

— Иска ти се — присмя й се Кетрин. — Знаеш, че винаги се обаждам на рождения ден на баба.

— Не я наричай „баба“. Името й е Агнес. А и откакто се роди, все ти повтарям да не ми викаш „мамо“. Казвам се Делия.

Семейството на Кетрин беше доста необичайно. Поне за Нокавой. Стълбът беше Делия, дива красавица навремето. Разбиранията й били доста либерални и през тийнейджърските си години убеждавала всеки, склонен да я изслуша (не че желаещите били много), колко задушаващо въздействие има католическата църква върху Ирландия. Нямала страх от нищо.

Един ден, когато била на седемнадесет, влязла в кухнята с мръсни ръце, разрошена коса и блеснали от радост очи.

— Какво си направила? — попитала Агнес в очакване на най-лошото.

— Хвърлях буци торф по свещеника, когато мина покрай мен с колелото си — отговорила Делия през смях.

Агнес се втурнала към прозореца и в края на улицата видяла отец Кримънд, който бясно въртял педалите. Целият гръб на палтото му бил омазан.

— Дръж се прилично! Ще ни навлечеш ужасни неприятности — сгълчала я Агнес, разтревожена, но и въодушевена.

— Това място се нуждае точно от неприятности — мрачно отвърнала Делия. — Само те ще го оправят.

Новината за замервания свещеник се разнесла светкавично. Жителите на града били безкрайно възмутени, а две яки матрони направо припаднали. Никога не били чували подобно нещо. Отец Кримънд споменал за инцидента по време на неделната служба и приканил паството си да се моли за бедното побъркано създание, което го нападнало.

— Детето заслужава съжаление, а не наказание — завършил проповедта си той.

Думите му разочаровали паството, което се надявало да стане свидетел на сериозно наказание.

Делия се превърнала в най-обсъжданата личност в енорията. Хората клатели глави, когато я видели, и казвали:

— На момичето на Кейси му хлопа дъската. Определено не е с всичкия си.

Остин, бащата на Делия, кротък като муха човечец, бил убеден, че дъщеря му е сменена при раждането. Останалите, които имали повече акъл, смятали, че Агнес му е изневерила преди години.

Делия продължила да се бунтува срещу установените порядки. Никой обаче не се присъединил към нея — всички били прекалено уплашени. И тъй като не й било забавно да се бунтува сама, през 1966 напуснала Нокавой и заминала за Лондон, където намерила много други начини да изразява недоволството си от реда.

Осъществявала революционните си идеи с помощта на секс и дрога, като се радвала на огромни количества и от двете. И за да не би някой случайно да се усъмни в искреността на бунтарката, Делия забременяла. На всичкото отгоре любимият й бил женен и не възнамерявал да изостави семейството си.

Но внезапно, за своя огромна изненада, Делия се уплашила. Чувствала се прекалено млада, самотна и ужасена. Проклинала деня, когато напуснала Ирландия. Съжалявала, че кракът й е стъпил в Лондон. Ругаела проклетия си характер. Защо не можела да се държи като съученичките си? Една пета от тях били постъпили в манастир. Защо не се страхувала от ада като другите?

Горкият й баща. Щял да се почувства задължен да я набие, а бил такава нежна душа. Но пък правилата си били правила. Остин обаче бил пощаден. Седмица след като Делия разбрала, че е бременна, получил инфаркт, докато събирал торф за огъня, и умрял. Както казваше Агнес, торфът носи само беди на семейство Кейси.

Докато се прибирала с влака за погребението на баща си, Делия репетирала оправданието си.

— Нов живот на мястото на стария. Татко почина, но неговото място ще бъде заето от нов човек.

Била ужасно нервна. Бунтарските принципи, които й се стрували толкова важни и ценни в Лондон, губели бързо значението си с приближаването към Нокавой.

Наложило й се да изчака, докато опечалените изплюскат всички сандвичи с шунка и опразнят бъчвата с тъмна бира, преди да съобщи новината на майка си.

— Мамо, ще имам бебе — заявила решително тя.

— Не се учудвам, дъще.

Агнес наистина не била изненадана. Знаела какви ужасии стават в забравени от Бога места като Лондон и стоически се подготвила да приеме последиците. Съжалявала единствено за това, че тя самата не могла да прекара известно време там. Не се била забавлявала отдавна. Всъщност още от войната.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Бар „Последен шанс“»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Бар „Последен шанс“» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Бар „Последен шанс“»

Обсуждение, отзывы о книге «Бар „Последен шанс“» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x