Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Копеле мръсно! — изкрещя тя. — Гадно проклето копеле!

Но шамарите не заличиха болката й, затова тя го удари с всичка сила в корема. Е, това вече свърши работа, помисли си тя безстрастно, докато гледаше как Аласдър се гърчи и дави.

— Али? — чу се непознат глас.

Тара се завъртя и видя до вратата закръглена блондинка.

— Какво става? — ужасено попита момичето.

Тара излезе от транса си. Блъсна злобно Аласдър в обятията на узурпаторката и си тръгна.

Кетрин и Лив не можаха да прикрият шокираните си изражения, когато им разказа какво е направила, после се опитаха да я успокоят.

— Проклетото копеле! — извикаха те в един глас. — Браво на теб! Дано да си му счупила няколко ребра.

— Престанете! — помоли ги Тара. Червената мъгла се беше разсеяла и сега направо й се гадеше от унижение. — Набих го! — изхлипа тя, като отчаяно се клатеше напред-назад. — Никога вече няма да си го върна. Смятах, че е невъзможно да се чувствам по-зле, отколкото през последните седем седмици, четири дни и шестнадесет часа, но грешах. Трябва да си легна и да вия като вълк — изплака тя и се отправи към стаята си.

Кетрин и Лив се подготвиха за Рой Орбисън, но за тяхна изненада и облекчение чуха „Чужд мъж“. После го чуха отново. И отново. И отново.

Тара се появи в хола късно вечерта.

— Ще му се обадя — заяви решително тя.

— Недей! — възпря я Кетрин, като се хвърли към телефона и го конфискува. — Ще влошиш нещата.

— Да ги влоша? — тъжно изхленчи Тара. — Как бих могла да ги влоша? Господи! Господи! Господи!

— Не, Тара, няма да му се обаждаш.

— Само да му се извиня — помоли я Тара. — Ако не ми разрешиш, ще изчакам да си легнеш и тогава ще го направя. А ще бъде много по-неприятно, ако му звънна посред нощ.

Накрая Кетрин отстъпи.

— Но ако започнеш да му крещиш или да го заплашваш, ще прекъсна връзката — предупреди тя.

— Благодаря — усмихна се Тара насила и набра номера на Аласдър.

— Здрасти! — бързо каза тя, когато чу гласа му. — Аз съм. Ужасно съжалявам, моля те, не затваряй. Няма да повярваш колко съжалявам и колко ме е срам.

Вместо да й затръшне телефона, Аласдър каза:

— Няма проблеми, разбирам те.

Всъщност той изпитваше облекчение. Преди го измъчваше вина заради връзката му с Каролайн, но шамарите и юмруците на Тара бяха наклонили везните в негова полза. Сега хората нямаше да повтарят „горката зарязана Тара“, а щяха да казват „горкият пребит Аласдър“.

— Знаеш ли, крошето ти е направо страхотно — засмя се той.

— Съжалявам — прошепна Тара. — Моля те, прости ми!

— Прощавам ти.

Но след шест седмици, когато се обади да й съобщи, че ще се жени, Аласдър първо смени бравата на апартамента си.

Същата вечер Тара се запозна с Томас.

Бяха на купон у помощничката на Финтан, Доли. Тара, която се бе впуснала в диви танци, взе разсеяно цигарата от устатата на Томас и я пъхна в своята. Не го направи нарочно — дори не забеляза какво върши. Просто умираше за цигара, а нейните бяха изчезнали. Откакто чу за сватбата на Аласдър, губеше всичко.

Макар да се прости с цигарата си, Томас бе очарован от Тира. Обърка лудостта й с жизненост, а според него дързостта й означаваше, че няма никакви задръжки в леглото. Освен това бе впечатлен от слабата й фигура, която се дължеше на хвърлените в боклука кисели млека. Той се поколеба за момент, чудеше се как да я свали.

— Може ли да си получа цигарата? — попита Томас.

Тара се завъртя стреснато и видя някакъв мъж, който мило й се усмихваше. Не беше грозен. Е, не беше и красавец. Не и в сравнение с Аласдър.

Но след като го огледа по-внимателно, забеляза, че има лъскава кестенява коса и набито тяло, и й се прииска да се облегне на него.

Томас продължи да й се усмихва, заливайки я с топлина и възхищение.

— Страхотно маце си! — каза й той едновременно свенливо и самоуверено. — Задръж цигарата.

При нормални обстоятелства Тара отбягваше мъже, които наричаха жените „мацета“, но напоследък й се бе насъбрало много. Очите на Томас не се отместваха от нейните и тя с изненада забеляза в тях обожание и уважение. След стореното от Аласдър си бе въобразила, че е обезценена като руска рубла. Но с удивление осъзна, че този мъж би могъл да спре девалвацията и да й възвърне стойността.

Макар Томас да носеше повече кафяво, отколкото Тара харесваше (всъщност въобще не понасяше кафявото), тя се почувства странно привлечена към него. А когато осъзна, че наистина си пада по нея, радостта й можеше да се сравни само с опиянение от хероин.