Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Беше на подходяща възраст за женитба. Аласдър — две години по-голям от нея — също. И двамата имаха хубава работа и бяха дошли от провинцията. Но най-важното — и двамата искаха едно и също от живота — забавления и вечери навън. Въпреки вечното ходене по ресторанти Тара бе много по-слаба, отколкото можеше да се очаква.

Бяха от поколението, което обича да си угажда. Чудесна двойка. Канеха гости за вечеря и се радваха на кафе-машината на Аласдър, мотаеха се из Лондон с червената му спортна кола, пиеха шампанско поне веднъж седмично, а в събота се разхождаха из „Пол Смит“ или „Джоузеф“. Понякога дори си купуваха по нещо. Например чифт чорапи или игла за вратовръзка.

През лятото Тара се прибра в Ирландия за една седмица и Аласдър дойде с нея. Внезапно видя Нокавой през неговите очи. Величието на бурния Атлантически океан, безкрайните плажове със златен пясък, мекия и чист въздух. Дотогава бе мразила родния си град. Малка смотана дупка, където никога нищо не се случва, с изключение на летните месеци, когато идваха туристите.

Майката на Тара се влюби в Аласдър. Баща й не го хареса, разбира се, но той не харесваше нищо, свързано с Тара. По-късно Аласдър я заведе да се запознае с неговото семейство в Скай и това й подейства окуражаващо. Страхуваше се, че хората, с които се запознава в Лондон, често не казват цялата истина. Повечето от тях си бяха изградили напълно нова самоличност. Можеха да го направят. Почти никой не бе роден в Лондон и нямаше досадно семейство, което да разобличи лъжите, с които залъгва хората. И макар да й бе нужна цяла седмица да се съвземе от бурните купони в семейството на Аласдър, поне вече бе сигурна какъв е и откъде е.

Скоро след завръщането им от Скай празнуваха втората си годишнина и Тара реши, че вече е време да помислят за сватба. Или поне да заживеят заедно. Тя бездруго живееше в апартамента на Аласдър, така че сключването на официален брак бе просто формалност.

Но когато му постави въпроса, той я изгледа ужасено.

— Ама… — заекна, без да смее да я погледне в очите. — Ама… така ни е добре. Няма защо да насилваме нещата…

Разстроена и шокирана, Тара се опита да прикрие мъката си и отстъпи.

— Прав си — увери го топло тя. — Нещата са си чудесни и няма смисъл да бързаме.

После зачака търпеливо. Нещата винаги идваха при хората, които чакат. Проблемът бе, че на двадесет и осем години нямаше толкова много време за чакане.

Тара овладя истерията си, като си каза, че Аласдър я обича. Беше убедена. И си го повтаряше непрестанно, сякаш животът й зависеше от това.

Връзката им продължи още около шест месеца. Но нещата вече не бяха същите. Аласдър доби вид на преследван и дори забавленията спряха да им доставят удоволствие. А Тара стана неспокойна и нервна. Мисълта, че е минала двадесет и пет години, й се струваше все по-тежка. Всичките й съученички, с изключение на Кетрин, бяха омъжени и имаха деца. Свободните мъже намаляваха, а тридесетте години наближаваха. Беше инвестирала много време и надежди в Аласдър и мисълта, че е заложила на губещ кон, бе непоносима.

Прекалено стара съм, за да започна отначало, казваше си често тя, когато се събудеше посред нощ, обзета от дива паника. Нямам време. Трябва да успея.

Търпението не беше най-силната й черта и накрая не можа да се сдържи и отново го попита какви са намеренията му. Знаеше, че не бива да го прави. Ако новините бяха добри, веднага щеше да ги узнае. А принудата щеше да доведе само до нежелания край.

Оказа се права. Силно раздразнен, че Тара разрушава нещо хубаво с безсмисленото си упорство, Аласдър й каза рязко, че не желае да се жени за нея. Обичал я, но искал само да се забавлява и скучният семеен живот не го привличал.

Тара направо се поболя от шока и си взе една седмица отпуск.

— Забрави за него — съветваха я всички. — Напусни го. Не се съсипвай заради отминалите добри времена.

Но тя не го направи. Не можеше да се сбогува с две години и половина. Не искаше дори да помисли, че ще трябва да живее без него.

Упорито се опитваше да спаси връзката им. Отначало се преструваше, че изобщо не е повдигала въпрос за брак и всичко си е по старому. После, когато се умори да живее в преструвки, отново опита да промени решението на Аласдър, като блъфира и го заплаши, че ще сложи край на връзката им. Беше чувала за подобни случаи: щом мъжът осъзнаеше, че може да остане без любимата жена, внезапно решаваше, чо бракът е прекрасна идея. Но нищо не се получи. Аласдър и погледна тъжно и каза: