Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

Когато се върна в стаята, Бенджи го погледна с възхищение и завист.

— Развратно копеле! — промърмори той.

— Не я изчуках — очите на Лоркан се бяха навлажнили от собствената му доброта. — Честта й е непокътната.

— Да бе! Сигурно не си я пипнал — презрително отвърна Бенджи. — Ами Ейми? Днес е рожденият й ден.

— Какво да направя? — ухили се Лоркан и безпомощно сви рамене. — Обичам жените.

— Не е вярно — възрази Бенджи. — По-скоро ги мразиш.

— Хайде, време е да вървим. Размърдай се, човече, закъсняваме — нареди Лоркан и се понесе напред, без да обръща внимание на унизената и разплакана Кели, която седеше на стълбите.

— Защо винаги се отнасяш толкова гадно с жените? — попита Бенджи, щом излязоха навън в хладната октомврийска нощ и застанаха да чакат такси. — Какво ти е причинила майка ти? Кърмила те е прекалено дълго? Или въобще не те е кърмила?

— Майка ми беше велика — спокойно отговори Лоркан.

Защо хората вечно търсеха тъпи фройдистки причини за пренебрежителното му отношение към жените? Всъщност всичко бе съвсем просто.

— Бенджи, нали знаеш стария виц?

— Кой стар виц? — извика Бенджи, а когато Лоркан не му отговори, проследи погледа му, вперен в трите жени и мъжа пред близкия ресторант. — Кой стар виц? — настоя Бенджи, вбесен от четиримата нахалници, които им измъкнаха таксито под носа.

— Защо кучетата си лижат топките?

Бенджи зачака мрачно.

— Защото могат — обясни Лоркан с досада. — Защото могат.

Лив, Тара, Финтан и Кетрин пиха джин с тоник, танцуваха и вбесиха Роджър — съседа на Кетрин от долния етаж.

— Не е ли страхотно? — извика Тара с грейнало лице. — Помните ли как танцувахме онова лято, когато бяхме на петнадесет? Помниш ли, Финтан? Помниш ли, Кетрин?

— Да — кимна Финтан с неудобство. — Но не продължавай с тази история. Лив ще се почувства излишна.

— Няма проблеми — любезно каза Лив. — Аз винаги се чувствам излишна.

— Но не и с хора, които добре познаваш — нежно й напомни Финтан.

— Особено с тях.

В късните часове на нощта Лив я обзе меланхолия и реши да се прибере у дома.

— Ще се оправиш ли? — попита Кетрин, докато я изпращаше до вратата.

Лив тъжно кимна.

— Ще изям десетина плика с чипс, ще спя осемнадесет часа и ще се почувствам по-добре.

— Бог да я поживи! — съчувствено каза Тара, когато Лив изчезна. — Знам, че и аз изпадам в депресия от време на време, но човек направо може да си свери часовника по Лив.

— И аз мисля да се прибирам — заяви Финтан.

— Какво? Ще те лишат от титлата „Най-старият купонджия в града“ — предупреди го Тара.

— Изморен съм — оправда се Финтан. — А и имам ужасни болки във врата и там, където беше черният ми дроб.

За радост на съседа Роджър купонът приключи.

— Изтрезнях от танците — оплака се Тара.

Спряха музиката, викнаха такси за Тара, а Кетрин започна да се приготвя за лягане.

— Страхотна си — отбеляза Тара с възхищение и лека завист, докато оглеждаше спретнатата, ухаеща на парфюм спалня на приятелката си.

Кувертюрата на леглото й беше безукорно чиста, растенията — изумруденозелени и свежи, никъде не се виждаше и прашинка. Многобройните кутийки с крем и туби с лосион бяха нови и пълни. Нямаше стари, с по един милиметър на дъното, които да стоят на тоалетката й от години. А ако човек надникнеше в блестящата й баня, щеше да открие, че на всеки лосион в спалнята й отговаря сапун или душ-гел със същия аромат.

Кетрин умираше за комплекти. Не можеше да се зарадва на нещо, ако беше самичко. Шаловете й вървяха в комплект с ръкавиците, ароматните соли — със сапуните. Малката гравирана купичка не я въодушевяваше, ако нямаше още по-малка гравирана купичка за другарче. Тара често се шегуваше, че идеалният мъж на Кетрин трябва да изглежда добре, да има великолепна фигура и едноличен близнак.

Продължи да оглежда спалнята.

— Караш ме да се чувствам ужасно смотана — изхленчи тя. — Леглото ти е оправено, нищо че въобще не очакваше гости.

Почти беше забравила каква домакиня е Кетрин, тъй като мина цяла година, откакто не бяха съквартирантки. Кетрин си купи собствен апартамент, а Томас покани Тара да се премести при него. И да изплаща половината от ипотеката му, разбира се.

Тара не можа да се удържи и надникна в чекмеджетата на приятелката си. Всичко беше идеално подредено, изгладено, парфюмирано. Кетрин бе от рядко срещаните същества, които изхвърляха бельото си, когато овехтееше.

— Да не би да виждам двойно от пиенето? — попита Тара. — Наистина ли имаш по два чифта от всеки вид бикини?