Мариан Кийс - Бар „Последен шанс“

— Позволи ми да погледна с розови очила в миналото си — достойно отвърна Тара.

— Ние не искаме да гледаме „Повелителят на конете“ — каза Кетрин.

— Коя вечер няма да го гледаме? — усмихна се широко Джо.

Известно време двамата се гледаха влюбено, после Кетрин отговори:

— Следващия вторник.

— Не сте задължени да го гледате — каза Тара. — В живота ви има достатъчно романтика. Е, добре, тръгвам за работа.

— Радвай се на двайсет и първия си ден без Томас!

— Ще се прибера късно — съобщи Тара и замълча за момент с надеждата някой от двамата да я помоли да си дойде навреме. — Ще ходя на фитнес, а после някъде другаде.

— С кого?

— С когото намеря. Рави, някой продавач на списания, който и да е. Знам, че действам като по учебник — всички тези кръчми и пиянски нощи.

— Но наруши традицията с липсата на еднократни свалки.

— С човек, когото не би погледнала, ако току-що не си скъсала с гаджето си — добави Джо с мила усмивка, с която искаше да покаже, че и той е преживял същото.

— Има време. Още не съм пропяла.

В мига, когато затвори входната врата зад себе си, Тара си помисли колко глупаво бе всичко. Защо отваряше и затваряше чужда врата, когато си имаше чудесна собствена врата на няколко километра оттук?

Застана на улицата и огледа къщите, магазините и офисите, които се простираха между нея и истинския й дом.

Искам да се прибера у дома.

Да, ама не можеш.

— Добро утро, Тара! — поздрави я весело Рави, когато влезе в офиса. — Чудесни новини. Прочетох в „ЕС“, че „Макс Фактор“ са произвели ново червило. Не твърдят, че е неизтриваемо, но било самоподновяващо се. Не знам за теб, но на мен ми се струва, че звучи страхотно. Предчувствам, че ни предстои разходка до „Бутс“.

— Наистина ли? — зарадва се Тара. — Разкажи ми подробно, Рави.

— Слагаш го и забравяш за него. А ако се притесняваш, че може да се е изтрило, просто притискаш устни и бум! Червилото е свежо, все едно сега си го сложила.

Телефонът на Тара звънна. Обаждаше се Лив.

— Какво има? — притесни се Тара. — Джей Ан ли?

Лив въздъхна.

— Тази жена е ангелът на отмъщението. Но не става дума за нея. Имаш ли някаква дрога?

— Моля?

— Хашиш?

— Нямам подръка. Какво става?

— За Финтан е. Чувства се ужасно от химиотерапията, а някой му казал, че хашишът премахва гаденето. Но нямам представа откъде да намеря. Дизайнер съм, по дяволите! Кокаинът е единственият наркотик, който някога са ми предлагали.

— Донесох ти жесток червен ливанец, човече — имитира търговец на дрога Тара, като размаха малкото кафяво пликче. — А може да е и черен мароканец. Нямам представа. Само ако знаеш каква драма преживяхме с Рави, докато го намерим. Приятел на приятел на приятел има сестра, която има гадже, което има колега, който ни определи среща в игрална зала в Хамърсмит и ни продаде стоката, човече. Хей, какво е това прекрасно ухание?

Финтан я поведе към кухнята. В тавата на плота лежеше самотно шоколадово кексче.

— Любимите ми кексчета — обясни Финтан. — Съжалявам, Тара. Сандро успя да достави малко марихуана следобед. Можех да ти спестя труда, човече — добави ухилено той.

— Няма проблеми. Беше адски забавно. Не съм го правила от векове. Кексчетата помогнаха ли ти срещу гаденето?

— Преди малко ги изядох. Но се надявам да свършат работа. Омръзна ми вечно да ми се драйфа.

— Стискам палци. Е, какво ще правим тази вечер? Струва ми се адски съблазнително да се дрогираме и после да се завлечем до денонощния и да изкупим цялата им бира.

— Без да можем да обелим и дума, защото сме изпаднали в истеричен смях.

— Трябва да помним, че дрогата е само с медицинска цел и да не прекаляваме. Нямаше да е лошо да се напушим. Не сме го правили от години.

— Проблемът е, че излизам.

— Излизаш? Къде отиваш?

— На коледния купон на Сандро.

— На първи декември?

— Успели да запазят маса в „Нобу“ само за тази вечер. Можеш ли да повярваш, че всичко е резервирано чак до четвърти януари?

— Достатъчно силен ли си да отидеш?

— Щом имаш желание, значи има начин — засмя се Финтан. — Искам да се позабавлявам. Да ям, да пия и да се веселя.

— Сигурен ли си? Все пак, още не си съвсем добре…

— Сигурен съм. А, звънна се. Това трябва да е таксито ми.

Финтан се надигна и Тара забеляза нещо, от което й се сви сърцето.

— На маскарад ли отиваш?

— Не.

— Защо тогава си с бастун?

— А, това ли? Заради вълнението покрай дрогата и стомаха, забравих да ти кажа.