Хаим Оливер: Рицарят на Бялата дама

— Кой е доктор Майспо?

— Майспо ли? — Белия облак се засмя с добрите си очи. — Нашият физкултурник. Майспо значи съкратено „майстор на спорта“, все така ни вика. Борец е, а сега и доктор. Той също ми е приятел… А, ето го!

Пред строя се появи един русокос, строен мъж в червен анцуг. Беше красив и само посмачканият нос нарушаваше хармонията на неговата великолепна фигура. Той огледа немирното множество, плесна с ръце и се провикна с дълбок баритон:

— Хайде, майстори на спорта, малко тишина! И моля, заемете местата си в строя. Днес започваме с утринен крос…

След минута всички вече тичаха из гората в индианска нишка, като прескачаха повалени трупи и заобикаляха каменните блокове на римските разкопки и зарешетените входове на подземните галерии.

Отначало Валери бягаше трудно: все още го боляха краката от снощните преживявания, но скоро се посъвзе. Кристалният планински въздух, ослепителното пролетно слънце, шумящите борове, веселите подвиквания на момчетата вливаха у него бодрост и енергия. Той позабрави слабите си крака, хремата, болките, почувствува се по-як и по-гъвкав. И съвсем неочаквано мисълта, която не преставаше да изгаря мозъка му, пламна в неудържимо желание: той трябва да си отмъсти още сега, веднага!

Кой знае, може би причината за този внезапен порив да бе предизвикателно развяващият се черен перчем на Тото там отпред, начело на колоната… Или малката Бяла дама, която се мяркаше сред боровете и звънливо се смееше… Тъй или иначе, без много да се колебае, той се реши. Пое дълбоко дъх и ускори крачки, като изпревари две момчета пред себе си.

— Ей, къде си се разбързал! — чу той зад себе си Белия облак. — До финала е далече!

Той продължи, без да отговори, и с лекота, каквато отдавна не бе усещал, задмина още няколко момчета. Сега вече ясно виждаше широките плещи на черния, двата му мускулести лакътя, които като локомотивни бутала го тикаха напред. Още няколко метра, и ще го настигне. И ще се метне на гърба му, ще го повали и ще му върне тъпкано за снощи! И хем пред очите на всички! И на Елка!

Усилията му да мине напред не останаха незабелязани от колоната и бягащите му подвикваха: „Давай, новият! Още малко! Вече си четвърти, трети…“

Виковете стигнаха до Тото, той обърна глава. За един кратък миг смутено присви глуповатите си вежди, после презрително се усмихна и засили темпото. Но Валери не изостана и дори успя да заеме втора позиция. Тото дръпна още по-напред и се откъсна. Валери почувствува липса на въздух, сърцето му заби като опънат до пръсване барабан. Въпреки това не отстъпи. Черният перчем действуваше върху него като черния цар върху Бялата дама… Вече бе на три метра от широките плещи… На два… На един… Сега!

Отпред се мярна дълбока яма. Валери събра последните трохи енергия, които още се криеха в изнуреното му тяло, и се хвърли върху плещите. И тъкмо да ги сграбчи, те светкавично се изместиха встрани. Той се пльосна в ямата.

Тутакси се изправи. До него, огромен, се хилеше Тото.

— Значи, така, а? — заговори той със зигзагообразния си глас. — Фукаш се, че ще ме напердашиш безпощадно! Мухльо! — захлупи лицето му с ръка и го бутна.

Валери пак падна в ямата, но бързо скочи, загледан с ненавист в малките очи. Някак си отдалеч чу собствения си вопъл; пред взора му се спусна червена завеса, той се вкопчи в тялото на бореца… Тото се залюля.

Започна неравна борба.

Около двамата се насъбра народ и Валери, въпреки заслепението, в което бе изпаднал, успя да зърне уплашеното лице на Белия облак, очилата на Добромир, студените очи на Спас Дългия, златната плитка на Елка…

Внезапно Тото направи остро движение и Валери попадна сякаш между два воденични камъка. Не можеше да мръдне, не можеше да диша, пред очите му тъмнееше. Още едно притискане, и — край!

И тъкмо когато камъните окончателно го смазваха, те се отпуснаха. Той задиша, погледна: доктор Майспо бе сграбчил десницата на Тото и я навиваше.

— Не така, майсторе, не така! — говореше физкултурникът кротко. — Той е друга категория. — Помогна на Валери да излезе от ямата и едва тогава освободи ръката на Тото. — Ти си значи, новият, а?

Валери, задъхан, кимна. Доктор Майспо го изгледа от глава до пети и поопипа мускулчетата на ръцете му.

— Колко тежиш?

— 45 кила.

— Чуваш ли, майсторе? — обърна се той към Тото. — 45 кила! А ти?

— 64 — отвърна намръщено Тото. — Но той пръв ме нападна!

— Така ли?

Валери не отговори. Впрочем той нямаше никакво намерение да разкрива причините на сблъскването.