Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

— Може да си силен колкото четири коня, но не умееш да се бориш. На нас ни трябва опитен инструктор, например доктор Майспо.

— Докато се върне от ГДР, ще стане късно — забеляза Белия облак.

— Тогава Тото Тотото — завърши Спас Дългия.

Валери скочи от мястото си като изхвърлен от пружина:

— Така ли? Добре! Вие си вземете Тото, а аз си отивам! И нека Тото ви учи и на шах!

Елка го хвана нежно за ръката. Той се вкамени.

— Недей така — каза тя с флейтичката си. — Ако ти си отидеш, клубът ще се разтури и тогава на никаква Прага няма да заминем. Хайде, хайде, не се сърди!

Той послушно седна. И като отдалеч чу предложението на Белия облак:

— Аз също съм против Тото. И затова нека вземем Пепи. Той е истински борец.

— Пепи е двуличник — вяло възрази Валери. — Три пъти ми се кле във вярност и три пъти ме напусна от страх пред Тото.

— Да, ама сега той е изгонен от данколовци — каза състрадателно Елка. — Хайде, Валери, кажи да!

Кой мъж, па бил той и най-твърдият, ще устои на такава мила молба? Не устоя, естествено, и Валери.

— Добре — отвърна той дрезгаво. — Но ако Пепи пак ни предаде?

— Няма, няма! — извика Белия облак и изтича зад колонадите, където малкият борец разиграваше Сицилианска защита срещу себе си.

След минутка Пепи стоеше пред управителния съвет и полагаше клетва, че ще бъде верен до гроб на клуба „Абдул-Аба“ и ще отдаде всичките си сили за разцвета на секция „Борба“.

— Само че — добави той — да не узнае Тото.

— Не бой се! — успокои го Валери. — Ние умеем да пазим тайна.

Сините като синчец очи на новия инструктор по борба засвяткаха от задоволство.

При данколовците се разиграваха не по-малко сложни и мъчителни събития.

Както и трябваше да се очаква, уроците по борба вървяха блестящо. Веднъж застанал на тепиха, Тото се чувствуваше в стихията си. Освободен от опеката на доктор Майспо, той бързо осъзна отговорностите си пред отбора и прояви такива способности на треньор, че учуди и себе си дори, а Тото не бе от тия, които се чудеха много-много.

Не, теория той почти не знаеше, но владееше всички хватки, които се изискваха от бореца, и не щадеше сили да ги покаже на съотборниците си. С рядка самопожертвувателност той повтаряше безброй пъти едно и също упражнение, една и съща хватка, докато ги набиеше в главите на курсантите. И не се гнусеше да се превърне в чучело, върху което другите се учеха. Те го блъскаха, поваляха на земята, търкаляха, мачкаха, ритаха, извиваха му ръцете, краката, скубеха му косата, а той дори не пъшкаше и даже диктуваше какво още трябва да правят с него. Към края на третия ден бе изцяло покрит със синини, но не се оплака нито веднъж.

Свършили урока по борба, редовните членове на „Дан Колов“ обличаха празнични дрехи, връзваха червени връзки и отиваха в Педагогическата стая.

Там другарката Комитова, ръководителката с кукленското лице и тъничкия глас, им докладваше какви произшествия са станали през денонощието, за които се предполагаше, че са причинени от деца. Най-често това бяха кражби на автомобилни бърсалки за стъкла, изчезнали велосипеди, задигнати кутии локум от сладкарницата при киното, изтръгнати слушалки от телефонни автомати, пердашени деца от неизвестни хулигани, строшени с камъни витрини и други подобни.

Сетне тя разпределяше групите на двойки, даваше им червени ленти за ръкавите и като им се усмихваше с кръглите си, наивни очички, пожелаваше им успех и ги пускаше из града.

Започваха тогава най-приятните часове. Шерифите обикаляха улици, площади и градини, важни, строги и зорки, и усърдно изпълняваха задачите си. Оказваха помощ на пристигнали от София на екскурзия ученици, охраняваха футболни мачове между детски отбори, бдяха за реда в басейна на спортната палата, където тренираха малчугани, усмиряваха разбеснели се гаменчета…

И едва тогава пристъпваха към търсене виновниците за отбелязаните произшествия.

Отначало това не им се удаваше и често се връщаха с празни ръце. Скоро обаче благодарение на безупречното си поведение техният авторитет порасна и — децата от махалите почнаха да им се доверяват и да им разкриват къде са видели откраднат велосипед, кой се е похвалил, че е строшил витрина, къде са се черпили скришом с цели пет кутии локум, кои си играят с телефонни слушалки, кой продава бърсалки за автомобилни стъкла.

На четвъртия ден те вече водеха нарушителите в Педагогическата стая.