Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

— Не бой се! — обади се Банко от категория до 52 кила. — Ще ни праскат шестаци, както и досега. Ние сме славата на „Термалия“. Че кой друг ще се бори на спартакиадата?

— Ох, де да е тъй! — въздъхна Тото. — Само че когато Старика ме прие на удивленция.

— Аудиенция — поправи го Тони-48.

— Добре де! Та той ми каза, че старите шестаци били кофти шестаци и вече не важат.

— Е, и какво ще правим сега? — попита Ванко от категория до 57 кила.

Тото сърцераздирателно въздъхна:

— Ами фатално ще трябва да зубрим. А задачите за домашно ще ми решавате вие.

Никой не възрази. Смееха ли!

— А бе с математиката все ще се оправим — каза Ганко от категория до 62 кила. — Ама да се борим на шах как ще се научим?

— Ох! — въздъхна още по-сърцераздирателно Тото. — Я не ми говорете така безпощадно за шах, че чак мозъкът ме заболява!

Тогава се обади Тони-48, приятелят на Пепи и негов съквартирант:

— Да попитаме Пепи! Той вече е почти майстор по борба на шах.

— Да не си посмял да споменаваш името на този кросмайстор! — скръцна със зъби Тото. — Не искам да го видя до края на срока!

Точно в този момент споменатият „кросмайстор“ минаваше покрай стъклената стена на салона и ужким се шляеше, но със завист се вглеждаше в осветеното петно на тепиха, където бяха насядали бившите му съотборници. Ох, как му се искаше и той да бъде с тях, па да се преметне презглава и да им направи туш за половин манш! Ала никой не го видя, никой не го покани и той остана в мрака…

Внезапно Данко-54 скочи към закачалките, извади от сака си един дебел пакет и разгъна хартията. Показаха се едно малко шахматно табло и три дебели еднообразни тома с черни обложки.

— Вижте какво купих днеска! — каза той плахо, очаквайки неизбежна насмешка. — Спортни помагала за изучаване на борба на шах.

Кутията беше хубава, пирографирана в народен стил, а фигурките от пластмаса. Тото грабна една пешка и дълго я разглежда:

— А бе, знае ли някой от вас как се местят тия куклички? — попита той с нескрита погнуса.

Никой не знаеше. Но Данко-64 показа трите тома и заяви:

— Тука пише.

Тото — взе един от тях и бавно прочете: „Шахматно творчество на Ботвиник.“ Кой е тоя бе?

Данко-64 обясни:

— Казва се Михаил Ботвиник и много години е бил световен шампион, тука си го пише. В тия книги са събрани тайните му хватки, когато е правил само тушове. От тях най-бързо ще се научим да се борим на шах и даже да станем световни първенци.

— Хм! — изръмжа скептично Тото и попрелисти книгата. И изведнъж се задави: — Ама какви са тия алгебрични задачи бе?

Всички се надвесиха над книгата. Действително вътре имаше почти само цифри и буквички, които никой, ама никой не разбираше. Данко-64 си прибра томовете.

— Язък за парите! — промърмори той.

— Знаете ли какво? — обади се пак Тони-48. — Пепи си има една друга книга, по-тънка от тая. Той си я чете непрекъснато. Хайде да го извикаме и му я поискаме да ни я даде, докато я научим и ние…

— А бе, нали ти казах да не споменаваш това възмутително име пред мене! — прекъсна го Тото. — Той е вероломен предател.

— Е, тогава никога няма да научим да се борим на шах! — отвърна Тони-48.

Тия думи направиха силно впечатление на Тото и той се замисли. Мисли дълго. Най-после продума:

— Измислих! Ще му свием книгата и готово!

— Не може! — възрази Тони-48. — Сега сме вече шерифи и сме против кражбите.

— Вярно! — замъчи се пак Тото. — Лошо…

Тогава Тони-48 хвърли една блестяща идея:

— Хайде да си съставим секция „Шах“!

— Може! — великодушно одобри Тото. — Аз ще й стана войвода.

— Ама нали не знаеш да се бориш на шах?

— Голямо чудо! Ще се науча! Я ми дай онези книги, дето пише за Ботвиквеник.

— Ботвиник!

— Давай, не се втелявай!

Той отвори втория том и погледът му попадна върху едно подчертано изречение. Прочете:

— „Тук Смислов прави голяма рокада.“

— Какво е това рокада бе?

Тони-48, който знаеше нещичко от Пепи, веднага обясни:

— Голяма рокада значи, когато царят сменя първоначалната си позиция и отива на друго място, за да стане още по-силен!

— Я гледай! — възкликна Тото. — Значи, сега и аз, като се уча да се боря на шах и отивам на друга позиция, правя голяма рокада! Така ли е?

— Така е! — каза Тони-48.

— Че то било фасулски лесно. А аз си мислех, че да местиш тия куклички било фатално трудно. Давай книгите! Ще ги омета като нищо.

И се прибра в стаята си и чете, чете, чете, докато му се зави свят и заспа.