Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

— А инструктор кой ще ни бъде? — попита Белия облак.

— Аз — каза Валери.

— Че ти не умееш да се бориш.

— Ще се науча, не е голяма философия.

Точно в този момент зад колоните на некропола се мярна Пепи. Той ужким правеше снимки с федката, но всъщност внимателно дебнеше всяка дума и си умираше от мъка, че не може да вземе участие в това тъй важно събрание. Ала никой не му обърна внимание, никой не го покани да дойде…

Приключили всички въпроси от дневния ред, шахматистите побързаха да се приберат не само защото се стъмваше, но и за да прочетат книгите, които си бяха накупили от града, като например „Защита Нимцович“, „Комбинации в мителшпила“, „Решение на шахматни задачи“ и други такива. Валери ги бе предупредил, че който не научи наизуст тия книги, хич да се не и вестява в клуба.

Председателят на „Абдул-Аба“ надникна в стаята си — дебелия го нямаше — и влезе.

— Добррромиррр цирррк! — осведоми го Лори.

Това бе добре дошло. Валери спусна завесите и направи нещо, което не бе правил никога през живота си: извади изпод леглото си две петкилограмови гири! Бе ги купил от ГУМ и едва ги бе довлякъл дотук.

— Гирррри! — развика се възторжено Лори. — Цирррк!

— Никакъв цирк — поясни Валери. — Само за сила.

И започна да упражнява. Първото вдигане бе лесно и Лори не пропусна да го поздрави:

— Брррраво, Валерррри!

Второто вдигане не беше толкова лесно, третото се получи трудно, а при четвъртото гирите стигнаха едва до гърдите и тупнаха на пода.

— Позоррр! — развика се Лори и запърпа с криле.

Валери не му обърна внимание, толкова се чувствуваше отмалял. Бутна гирите под леглото и дълго седя с разтуптяно сърце.

После си легна, като за всеки случай взе един аспирин. И направи още нещо, което също никога не бе правил: вместо, както всяка вечер, да изиграе няколко партии срещу черния цар, разопакова една книга с шарена корица, отвори я и потъна в четене.

И тази книга не бе нито „Мачът на века“, нито сборник с шахматни задачи. Тази книга беше „Методично ръководство по борба“.

Валери чете дълго, чете, когато се прибра Добромир, чете, когато прозвучаха дванайсетте удара на гаровия часовник, чете, докато не изчете стоте страници докрай и не наби завинаги в главата си основните характеристики и класификации на борбата, методите за заучаване на нейната техника, специалните упражнения за бореца, психологическата му подготовка и всевъзможните и богато илюстрирани хватки на свободната борба.

И когато обърна последната страница, той бе така добре подготвен теоретически, че можеше да чете лекции на националния отбор по борба.

Валери дълго не можа да затвори очи. И то не толкова от бремето на новополучените знания, колкото от любопитството, което пробудиха у него историческите сведения за борбата, изложени в книгата.

Оказа се, че борбата като спорт се е родила даже преди шахмата и че е била включена в програмата на олимпийските игри осем века преди новата ера, тоест много преди Абдул-Аба да се е къпал в басейните на Улпия Термалия! Оказа се още, че у нас борци са били Чавдар войвода, Филип Тотю и кой ли не още от юначните българи!

На края Валери с удивление узна, че Дан Колов не е измислено от данколовци име, а прославен български борец!

Дълго размишлява той върху тия нови факти и когато заспа, за първи път сънува себе си не в доспехите на Белия рицар да се сражава върху черно-бялото поле с черния цар, а по трико, с перки като шаси на самосвал да тръшка на тепиха Осоговския тигър, да стъпва на гърдите му и, да вие като Тарзан в джунглите.

През този ден данколовци също заседаваха. Защото трябваше да решат един много тревожен въпрос.

О, тях никак не ги безпокоеше поканата на другарката Комитова да станат шерифи на Педагогическата стая. Уверени бяха, че като нищо ще се справят с разните им тигри, тигърчета и тигърченца, които нарушаваха реда и спокойствието в детските площадки и игрища и крадяха от павилионите цигари, луканка и локум. Друго ги тревожеше тях: искането на Старика да постигнат по математика четворка и да се научат да играят шах!

Седяха на тепиха и шумно въздишаха. Нямаше встъпително слово, нямаше избор на ръководство и други подобни бюрократични глупости. Открай време несменяем войвода на отбора беше Тото Тотото и никой не смееше да оспорва този свещен факт. Ето защо заседанието на борците и кандидат-борците от десетте категории започна с тия прости думи:

— Ами сега бе, как ще откопчиме тази фатална четворка?