Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

Веднага след това Старика извика в кабинета си Тото Тотото и в присъствието на доктор Майспо му съобщи, че:

Първо — от утре данколовци стават помощници на другарката Комитова от Педагогическата стая в борбата срещу детската хулиганщина в града. Обществото много разчита на тях.

Второ — на данколовци се препоръчва да не прилагат физическа сила освен при самозащита.

Трето — Тото и целият отбор „Дан Колов“ се задължават да имат по математика четворка и повече и тази четворка да бъде достигната най-късно до един месец. И да бъде истинска, а не както досега — по милост.

Четвърто — борците да се научат да играят шах.

Не се ли изпълняват тия условия, много съжалявам, но ще бъдем принудени да пратим при другарката Комитова други помощници, например Валери и неговия шахклуб…

Интернатът закипя. Също както при електролиза, когато водата, пронизана от електрически ток, се разлага на водород и кислород, термалийци категорично се разделяха и насочваха към двата противоположни полюса. Едни се обявяваха за шахматисти, таейки надежда един ден да попаднат в Прага; други се провъзгласяваха за борци с нескритото желание да станат градски шерифи на Педагогическата стая.

В резултат на това за половин час местните книжарници бяха ометени от шахматна литература и шахматни табла.

Закупена беше и една книга с шарени корици, която нямаше нищо общо с шахмата, а също така и чифт гири…

Забравената идея на Гърбатко, макар и преобразена, бързо се възраждаше и покоряваше умовете на термалийци. Единственият, който не знаеше къде е, беше Пепи.

Веднага след вечеря клубът „Абдул-Аба“ се събра край саркофага на Касиус Клей на учредително заседание. Все още беше светло и опасност от появяването на призрака на цар Михаил нямаше, но въпреки това шахматистите бързаха да ликвидират дневния ред, който се състоеше от три точки:

1. Встъпително слово от Валери. 2. Избиране на ръководство. 3. Въпросът за четворката по физкултура с предложение от Валери.

Насядали върху развалините, членовете на клуба слушаха словото на Валери, посветено на историята на шахмата и на живота и дейността на великия Абдул-Аба — човека, чието име клубът заимствуваше и което трябваше да бъде достойно защитено с всички шахматни и нешахматни средства. Силно впечатление направи хипотезата на Валери, че е възможно Абдул-Аба да е боледувал от ревматизъм, да е идвал, значи, да си прави бани в Улпия Термалия и следователно да е оставил тук някъде някоя от своите мансуби.

— Трябва да ги потърсим! — обадиха се гласове.

— Непременно! — отвърна Валери. — Скоро ще организираме изследователски експедиции.

— Тия дни ще ви кажа как! — продума тайнствено Спас Дългия. — Вече имам важни информации за подземните скривалища.

Преминаха към втората точка: избирането на ръководство. Разбраха се лесно. За пожизнен председател, подпредседател и генерален секретар на клуба бе избран Валери. Той стана още и главен инструктор, главен анализатор и главен секундант. За касиер бе избран Белия облак, Спас Дългия за завеждащ пропагандата и изследователската дейност, а Елка за завеждащ женкомисията. Белия облак се противопостави за приемането на жените в клуба, но остана сам.

Много приказки и спорове породи третата точка. За всички бе съвършено ясно, че за да получат четворка по физкултура, далеч не е достатъчно да се посещават редовно часовете на доктор Майспо. Нужно бе още да се скочи на височина 1,15, на дължина 3 метра, да се пробягат 60 метра за 14 секунди и отгоре на всичко да се вдигат ужасни тежести. Най-страшно от всичко бе условието шахматистите да се научат да се борят!

Макар и трудни, първите няколко цели бяха постижими и даже Валери беше уверен, че като се засили достатъчно силно, непременно ще надскочи исканите метри, особено след като се е къпал в горещия басейн. Да се борят обаче в отбора на данколовци, абдулабайци не желаеха!

За Валери връзките с данколовци бяха абсолютно немислими. Нито за миг не беше забравил той клетвата си да отмъсти на Тото. Естествено, искаше да бъде бърз, ловък и силен и евентуално дори да умее да се бори, но овладяването на изкуството на борбата можеше да дойде безразлично от какви източници, само не от данколовци!

В последна сметка след сума предложения, контрапредложения и компромисни предложения взето бе следното мъдро решение, отбелязано в

Към шахклуба „Абдул-Аба“ се създава секция „Борба“, която ще съществува дотогава, докато всички нейни членове не надхвърлят четворка по физкултура. Добре е да се стигне до шестица. Обучението на секционните членове ще се извършва нелегално. За секция „Борба“ отговаря лично председателят на „Абдул-Аба“ — кандидат-майсторът на шах Валери.